Шенгенски шамар да е, аванта да е!

Няма как външният вот на недоверие към управлението на България да не се използва за вътрешна политическа употреба. Щеше да е добре да се избегне тази (зло)употреба, но отказът на съвета на вътрешните министри на ЕС да подпечата визата на България за шенгенската зона, издадена само ден преди това от европейските депутати (от които крайното решение не зависи), е бламиране на кабинета „Борисов“ по най-болезнения въпрос за него като политик, чиято кариера е свързана тъкмо с въпросите на сигурността.

В този смисъл въздържанието от коментари (макари да звучат неразумно злорадо - все пак става дума за общонационален интерес да се приобщим към останалите европейци в свободното придвижване) щеше да е патриотично усилие, но всъщност е лицемерие. Още повече, че никак не е трудно да се предвиди невъзможността да се случи чудо в оставащите няколко седмици до мониторинговия доклад на ЕК за състоянието на правосъдието и вътрешния ред, за да се извърши някакъв прелом в тази сфера в България.

Основният коз за печелене на симпатии сред избирателите на ГЕРБ беше в непорочността на партията, която не беше управлявала преди. Хората решиха да заложат на новите тъкмо поради тази причина, а и именно заради обещанието да въздадат справедливост и да въведат ред както подобава на непорочните изразители на народните въжделения. В момента, когато дойде време за равносметка, европейските оценители на резултатите от двугодишното управление обаче дадоха отрицателно становище. Предстои да видим дали и българските оценители са „забелязали“ същото, което видяха европейците. Тези пилци ще се броят наесен в урните – урнитолозите вещаят драма не случайно!

Ние, простосмъртните българи, не знаем какво точно знаят за конкретиката на българските проблеми с борбата с престъпността европейските вътрешни министри. Но се досещаме, че явно знаят достатъчно, за да проявят такава категоричност в решението си да не одобрят присъединяването ни към свободната шенгенска зона въпреки констатацията за изпълнените технически критерии.

Например дори аз знам, че европейската граница на практика е „пробита“ поне в две български пристанища: едното на Дунав, другото на Черно море (написах повече в „Течна дружба“). Общото между двете пристанища, е че са подвластни на руското лоби в българската олигархия. Да сте чували обаче в българските медии да се коментира този факт? Стиска ли му на някой медиен собственик да позволи на репортерите си (с риск за сигурността им), да проверят що за самостоятелна губерния е пристанище Ресен край Бургас, пазено от частна армия на една руска компания? Там се подвизава един единствен служител на българската държава и познайте колко свободен и независим е той от могъщите си попечители, „най-големите данъкоплатци“, както ги похвали премиерът Борисов в разгара на свадата на Лукойл със собствения му енергиен министър Трайчо Трайков.

Това са реалностите, свързани с могъществото на Петата колона в България, които със сигурност са известни на добре осведомените европейски вътрешни министри, но те едва ли ще ни ги съобщят в подробности. „Само“ ще ни кажат, че не ни вярват, че контролираме собствената си държава. За съжаление ще бъдат прави…

Така че получихме европейски шенгенски шамар за изтрезняване на принципа „шамар да е, аванта да е“. Досещате ли се? Или пак ще се правите, че не разбирате?

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: