Златко Енев: Няма рецепта как да надвием страха

06/12/11 21:50
(http://e-vestnik.bg/)

Златко Енев: Няма рецепта как да надвием страха

в. Новината

Златко Енев. Снимка: Либерален преглед

Златко Енев е писател и издател на електронното списание “Либерален преглед”. Току-що излезе новият му роман “Реквием за никого” (Сиела), а списанието му получи Националната награда „Христо Г. Данов” в раздела „Електронно издаване и нови технологии”. Интервюто е дадено за старозагорския в. “Новината”

- Книгата ви „Реквием за никого“ е стръмен роман… Показва директно вината и виновниците за оварваряването на обществото на Балканите. Как се решихте „да посолите“ тази рана? Защо се сетихте да използвате като метафора за насилие хляба, който е символ на живота?

- Най-простият и най-директен отговор е, че не знам. Никога не съм имал усещането, че знам нещо повече за вината и виновниците от всеки друг човек – тук на Балканите или където и да е другаде. Всяко посочване встрани от самите нас е акт на лицемерие, струва ми се. Ако не във всички случаи, то при този – със сигурност. НИЕ бяхме тия, които мълчаха, НИЕ бяхме тия, които изкупуваха на безценица имуществото на заминаващите турци, НИЕ бяхме тия, които мълчаливо поддържаха „Възродителния процес“, ако и днес никой да не желае да го признае. Така че, ако в романа има някакво посочване, то не е към някакви „други“, измислени или не. Както се казва в един от любимите ми цитати: „Ние се срещнахме с враговете – и те бяха ние.“

Не съм се решавал на нищо. Нещата сами решаваха. Опитът да се забрави и погребе под някакъв чернобилски саркофаг най-новата ни история е най-очевидното обяснение за нещата, които се случват напоследък у нас. Просто вече има едно поколение, което очевидно не знае нищо за абсурдния ужас от времето на „Възродителния процес“ и „Голямата екскурзия“ – и което е убедено, че може да си играе с огъня, без да се притеснява от нищо. „Реквиемът“ е просто опит да се припомни на всички тия хора, че само преди двадесет години ние се намирахме на ръба на гражданска война също толкова сигурно, колкото това беше по същото време в Сърбия. На нас просто ни се размина – което не означава, че ще имаме късмет вечно.

Това с хляба е мътна история. Не мога да говоря за него, нямам обяснение. Изпитвам силно омерзение при споменаването на този грозен образ, ако и да знам, че е породен от собственото ми (под)съзнание. По-добре да не говорим за това.

- Страхът от насилието ли превръща човека в насилник?

- Да. Така мисля. Страхът – в най-различните му форми – вероятно е причинителят на повечето видове насилие, които сме способни да изобретяваме. Остава си въпросът как да се надвие страхът, но за това рецепти няма. Един го прави така, друг – другояче. Единствено сигурно нещо вероятно е, че алтернатива на говоренето, на откриването и отварянето на раните, няма. Премълчаването на проблемите и страховете, с надеждата, че те ще изчезнат „някак от само себе си“, ми се струва абсолютно анти-продуктивно; това е просто друга форма на страх, нищо повече. А, както всички знаем, страхът изяжда душата…

- Имаме ли нужда ние, българите, от национална психотерапия? Кое би направило хората по-щедри и по-всеотдайни?

- Няма нужда от някакви сложни, заплетени отговори. Всеки от нас знае какво е нужно, за да се изцери една болна душа – личната, а сигурно и колективната. Онова, което ни прави човешки същества – преди всичко друго – е грижата за другите. В момента, в който започнем да се грижим – реално да се грижим – за някой друг човек или група от хора, ние ставаме хора. Преди това сме само деца. Същото вероятно ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 06/12/11 21:50 http://e-vestnik.bg/11972/zlatko-enev-nyama-retsepta-kak-da-nadviem-straha/