06/13/11 21:35
(http://e-vestnik.bg/)

Не си струва да живеем на автопилот

Любомир Розенщайн. Снимка: личен архив

Нашият живот има посока. Ние приличаме на планинската вода, която извира високо някъде от вечните ледове. Изворът не знае през какви точно препятствия ще мине там горе, откъде ще си проправи път, коя скала ще трябва да избиколи, кой камък ще се опита да отмести. Но в момента, в който се отделя от глетчера, водата вече има свой път и ще се опита да стигне до крайната си точка, била тя по-голяма река или езеро, или море. Независимо от различните възможности да начертае маршрута си, изворът през цялото време се опитва да стигне целта си – като част от голямата ненаписана мъдрост на природния кръговрат.

Когато се раждаме, ние имаме посока. Не вярвам, както астролозите твърдят, че това е точно предначертана карта, от която няма никакво отклонение. Не ми се струва, че по звездите може да бъде предсказан всеки един миг от съществуването ни. Ние сме като изворите – имаме посока, а пътя си избираме сами.

Можем да изберем труден път. Можем да се опитваме да изкачваме склоновете на планината, когато посоката ни води надолу. Можем просто да се отпуснем по течението на своята посока и да се надяваме тя да ни води. Ние се отличаваме от другите живи форми на тази планета по това, че имаме избор. Можем да се опитваме да разбием скалата с глава и да се учудваме защо не ни се удава – когато сме се отклонили от посоката си. Можем да разбиваме стени с глава и да се чудим как така имаме сили – когато се движим в посоката си.

Вътре у себе си всеки от нас носи компас и това е най-важният ни вътрешен уред. Компасът никога не бърка и винаги показва точно посоката. Ние обаче можем да сверяваме крачките си с него, докато напредваме, или просто да го захвърлим в раницата. И ако го захвърлим и повече не го поглеждаме, ако го затрупаме с ненужен багаж, ако не чуваме тихото му писукане и не усещаме мърдането на стрелката и леката вибрация, когато започнем да се отклоняваме, ако не сверяваме пътя си, може и да успеем, но може и да не успеем да стигнем своята цел.

Много хора правят тъкмо това: забравят, че имат компас, карат я ден за ден, промъкват се според случая или накъдето е по-лесно. И си отиват страшно обидени, не намерили пътя си, с мисълта: „Tова ли беше всичко…“ А стрелките на компаса през цялото време са показвали, издавали са предупреждаващо пиюкане и лекичко са потрепервали.

Сега спрете. Обърнете раницата си, изсипете я направо на земята, ако ще да изгубите нещо от нея – нищичко не е толкова важно, колкото това малко червено уредче. Търсете го, докато не е късно.

Намерихте ли го? Във всеки момент, във всяка секунда ние правим избор: какво от информацията, която възприемаме, ще поставим в миналото, и какво, дори само като връзка, в бъдещето. Колкото по-точни са връзките в бъдещето, толкова по-лесна е навигацията. Всяка поставена вече в бъдещето връзка е като фар. Той води в избраната посока и дава точните координати, по които да се ориентираме.

Бъдещето съществува в нашето несъзнавано точно, както и миналото. От нас зависи как ще организираме бъдещето си, точно както от нас зависи и как ще организираме миналото си – миналото и бъдещето са само информация или липса на информация, с която боравим сега. Ние можем да оставим бъдещето си празно, но то няма да остане празно, а ще се пълни с информация по default, по напълно случаен принцип. Това ще са случайни пътепоказатели, случайно ...

Публикувана на 06/13/11 21:35 http://e-vestnik.bg/11978/ne-si-struva-da-zhiveem-na-avtopilot/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване