Самоубиецът и скитникът

06/17/11 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Самоубиецът и скитникът

Аугусто Кури. Снимка: личен сайт

Да наблюдаваш как някой яде сандвич с явна наслада пред човек, който всеки момент ще се самоубие, беше сюрреалистично изживяване. Сцена, извадена от филм. Самоубиецът притвори очи, задиша учестено и смръщи лице. Не знаеше дали да скочи, да вика или да се ядоса на непознатия.
- Върви си! Ще скоча! - задъхано извика и едва не падна. Изглежда, този път наистина щеше да се размаже на паважа. Тълпата изкрещя уплашено, а шефът на полицията закри очите си с длани, за да не стане свидетел на ужасната гледка.
Всички очакваха, че за да предотврати инцидента, непознатият незабавно ще напусне мястото. Можеше да каже: Не го прави! Тръгвам си!, както сториха психиатърът и полицаят. Или да го посъветва нещо като: Животът е хубав. Можете да се справите с проблемите. Имате толкова години пред себе си. Вместо това той скочи на крака и за всеобща изненада, и най-вече на самоубиеца, започна високо да декламира някаква философска поема. Говореше на небесата с ръце, насочени към този, който искаше да спре животворния си дъх:

Нека денят, в който този мъж се е родил, бъде изтрит от архивите на времето!
Да бъде разпръсната росата, която в онази сутрин е погалила тревата!
Да бъде отнета светлината, която през онзи следобед е донесла радост на хората навън!
Нека нощта, в която е бил заченат, бъде завладяна от тъга!
Скрий се, блясък на звездите, които са обсипвали небето!
Идете си, усмивки и страхове на неговото детство!
Приключения и перипетии, бягайте от младостта му!
Изчезнете от живота му, сънища и кошмари, просветления и лудости!

След като изрецитира поемата с цяло гърло, непознатият внезапно се натъжи и съвсем необяснимо започна да брои: Едно… Изумени, хората от тълпата се питаха дали всичко това не е театрална постановка на открито. Полицаят също не знаеше как да реагира. Дали бе по-добре да се намеси, или пък да изчака развоя на събитията? Шефът на пожарната погледна към психиатъра, очаквайки обяснение. Онзи объркано каза:
- Не познавам произведение, което да говори за изтриване на съществуването и отнемането на усмивки. Не разбирам от поезия… Този сигурно е луд!
Самоубиецът стоеше втрещен, почти в състояние на шок. Думите на непознатия отекнаха в съзнанието му. Възмутен, той реагира агресивно:
- Кой си ти, че да погребваш миналото ми?! Кой ти дава право да унищожаваш детството ми? Що за нахалство?! - След като се нахвърли върху натрапника с тези думи, изведнъж се опомни и си помисли: Дали самият аз не извършвам убийство? Опита се да прогони тази мисъл.
Като забеляза колебанието му, мистериозният господин се осмели да го предизвика още повече:
- Внимавай. Мисленето е опасно. Особено за тези, които желаят смъртта. Ако искаш да умреш, не мисли.
Самоубиецът се смая. Натрапникът сякаш четеше мислите му. Запита се: Този ме подтиква да го направя или какво? Дали не е някакъв садист? Може би обича да гледа кръв. Разтърси глава, сякаш така можеше да прогони фантазиите си, но мисленето винаги пречи на импулсивните желания. Усещайки объркването му, непознатият заговори спокойно, но твърдо:
- Не мисли. Защото, ако се замислиш, ще осъзнаеш, че самоубийците извършват двойно убийство: първо убиват себе си, а после - малко по малко и тези, които остават. Ако се замислиш, ще разбереш, че вината, грешките, разочарованията и нещастията са привилегии на един осъзнат живот. Смъртта няма тези предимства. - В следващия момент самоувереността напусна непознатия и беше изместена от меланхолия. Каза цифрата четири и тъжно извърна глава.