Проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на болница „Св. Екатерина“: Трябва да има затвор за лекари, които рекетират пациенти

- Проф. Начев, от Българския лекарски съюз предложиха промени в Наказателния кодекс, според които при тежки телесни повреди на медици да се налага до 15 години затвор. Подкрепяте ли тази идея?
- Да, подкрепям, с уговорката, че това е трябвало да стане отдавна. Искам да обърна внимание обаче и на друго. За съжаление в последно време се прави опит да се демонизира лекарският труд. Лекарите се изкарват корумпирани и хората остават с впечатлението, че те единствено са водени от печалба, но това не е вярно. Тези, които са учили медицина, обичат професията си и затова са склонни да работят и извънработно време заради пациентите. При тях парите въобще не са водещи. Това, че има случаи на лекари, които изнудват пациенти да им дадат например 100 лева на ръка, още веднъж говори, че системата ни се мъчи, тя е направена в ущърб и на пациенти, и на лекари. Според мен трябва много добре да се регламентира кои лекари могат да бъдат избирани от пациентите. Така няма да се ограничават парите за избор на екип, а ще се намерят форми и начини да се санкционира рекетът. В момента това, което се прави, е да се създават измислени норми, които се нарушават после „под масата“. Нелепо е да се мисли, че така сме се преборили с корупцията.

- Как тогава трябва да бъде регламентиран изборът на екип според вас?
- Първо, трябва бордът на директорите на определена болница да решава кои лекари могат да бъдат избирани и пациентът, като избере дадения лекар, да знае от ценоразписа на болницата колко трябва да плати. Не може например в една болница да има двама лекари и пациентът да бива принуждаван да избере някой от тях. Затова смятам, че както за нападателите над лекари ще се въведе затвор до 15 години, така и за тези лекари, които рекетират пациенти, като ги принуждават да плащат, трябва да има също затвор и това да бъде записано в Наказателния кодекс. Трябва да се разбере много добре, че не може изборът на екип да е еднакъв за екипи, които се състоят от един лекар и една-две сестри, и за такива, които се състоят от няколко лекари и сестри. Другото, което трябва да се вземе под внимание, е, че не може да се плаща еднакво за избор на екип за дейност, която отнема 20 минути, и за такива, които отнемат например шест часа. Само болен разум може да приеме такова нещо.

- Колко трябва да е затворът за лекари, които рекетират пациенти?
- Може да започва от три години условно за първо нарушение, за второ нарушение три години влизане в затвора, а вече за трето нарушение да стига и до 10 години. Има фрапиращи случаи на лекари, които искат по 100 лева, за да оперират спешен пациент. По никакъв начин не оправдавам тези хора, но не може те да са повод да се демонизира цялото съсловие.

- Как ще коментирате спорът между социалния министър Тотю Младенов и здравния министър Стефан Константинов по отношение това дали потребителската такса за преглед при лекар трябва да е обвързана с минималната работна заплата. Какво е вашето мнение?
- Не бих искал да коментирам нещо, което ми се струва много незначително. Потребителската такса на практика нищо не решава. Тя нито помага на здравеопазването с финансиране, нито има дисциплиниращ характер. За мен е важно да има такова доплащане, което освен че ще помага на здравеопазването, като вкарва свежи пари, ще има и дисциплиниращ ефект. Ако кажем например, че за всяка една дейност 10% се доплащат от пациента, тогава хората ще започнат да си мислят дали трябва да спестяват пари да се лекуват, или да се осигурят допълнително. Така се появява нишата за допълнителните здравноосигурителни фондове, за които ние много говорим, но не искаме да ги развием. Това вече ще има и дисциплиниращо и регулиращо значение в системата, защото ще се избегнат свръххоспитализациите, които отчитаме всяка година. В болниците ще отиват само наистина нуждаещите се от лечение.

- Преди няколко дни стана ясно, че тази година до момента има само трима донори на органи. На какво се дължи това според вас?
- Причините са комплексни. На първо място имаше създадено напрежение на координаторите по места и Изпълнителната агенция по трансплантациите. Един от основните проблеми е, че не се подават навреме потенциални донори, а там, където са били подадени, или не са били подходящи, или пък не са могли да ги координират достатъчно. На фона на толкова пътнотранспортни произшествия и на обявения висок брой на хеморагични инфаркти, да имаме само трима донори не е добре. Ако причината беше в несъгласието на близките или нежеланието да се разбере колко благородно е донорството, това щеше да е друг проблем. Сега ситуацията е такава, че освен тези три случая, никой не е казал, че съществуват други потенциални донори. Затова смятам, че нишката се къса именно сред структурите, които трябва да заявят, че има такива потенциални донори и сред координаторите в болниците, които трябва да отговарят за поддържането на доброто състояние на този донор.

- Това значи ли, че един от основните проблеми е, че координаторите в болниците не си вършат работата?
- Първо, донорските ситуации трябва да стигнат до координаторите. Това означава, че навсякъде по места лекарите, които работят с пациенти, можещи да станат потенциални донори, трябва да информират донорските центрове по области и координатора, че има такъв пациент. Това не се прави. Другият проблем е, че при пътнотранспортни произшествия много често се губи ценно време, в което може да се обърне внимание на пострадалия, така че той да има шанс да живее. Това обаче не се прави и по този начин не само се намаляват шансовете му за живот, но и трудно вече той би се реализирал като донор, защото органите му са увредени. С всички недостатъци на полиция, пожарна и дори спешната помощ се губят потенциални донори.

- Трябва ли да бъдат направени още законови промени, с които да се уредят трансплантациите у нас?
- Мисля, че бяха направени достатъчно промени и въпросът не е в това. И в момента хората разбират смисъла на донорството, като повечето от тях са склонни да дарят органите на близкия човек, който е починал за трансплантация. Във всички координационни центрове би трябвало да има психолози, които да разговарят с близките, понеже те са специалистите, които в една такава ситуация могат да разберат начина на мислене на съответния човек. Основното, което трябва да се промени, е организацията и координацията между различните звена. Няма как да се очакват кой знае какви резултати, като се правят три трансплантации на шест месеца.

- От кой трябва да се направи тази организация на процеса, за която говорите?
- Това е работа на Изпълнителната агенция по трансплантации. Трябва да използват опита на експертите, които са националните консултанти заедно с най-изявените хирурзи и реаниматори в съответната област. Трябва да се направи алгоритъм на движението от откриването на болния, който е в тежко състояние. Веднага трябва да се прецени успоредно с неговото лечение дали има потенциални възможности да бъде донор или не и независимо от това лечението да остане възможно най-доброто. Ако има данни за потенциално донорство, трябва да се регламентира и това кой трябва да бъде информиран, че има такъв случай, трябва ли да се транспортира в координационен център по трансплантации и така нататък. Когато един пациент се лекува много правилно и въпреки всичко, което е направено, болният не може да оживее, тогава сме сигурни, че органите му ще са в най-добро състояние. Всичко това е един прост алгоритъм, който трябва да се направи. Навсякъде трансплантациите са рутинна работа, която изисква да има подготвени екипи, както и самата болница да има
определен минимум от операции в съответната област, за да се знае, че тези екипи са достатъчно рутинно обучени и поддържат уменията си. У нас трансплантации не могат да станат рутинен метод на лечение, докато не започнем да правим между 15 и 20 трансплантации годишно.

- За следващата година средствата за трансплантации са увеличени, но достатъчни ли са те според вас?
- Естествено, че не са достатъчни. Никъде по света парите за здравеопазване не са достатъчни. Сега за една сърдечна трансплантация например са определени 60 хил. лева. Те биха могли да стигнат само при условие че всичко минава много гладко и на 20-ия ден човекът си отива вкъщи. Това става обаче много рядко. Другото, което трябва да се отбележи, е, че винаги има възможност за усложнения, понеже естеството на работа е такова, макар и екипите да са добре сработени. При нас в „Св. Екатерина“ мога да кажа, че ние имаме точна финансова стойност колко е струвала трансплантацията за всеки един пациент. Сумите варират между 58 хил. лева и 160 хил. лева. От друга страна обаче, трябва да се отбележи, че парите досега бяха 40 хил. лева специално за сърдечните трансплантации и покачването за следващата година ще бъде с 50%. Ние не може да искаме да станат чудеса и смятам, че е похвално това, че се вижда необходимостта за покачването на финансовия ресурс.

Прочети цялата новина

Свързани новини: