В десетката: Парад на хетеросексуалните

Покрай гей парада имам възможността на чета за пореден път изказвания на уж обикновени, нормални и морални мои съграждани по въпроса с бъдещето на гей хората. Предложенията обикновено започват от почти невинното „това са болни хора, трябва да ги затворят“ до „трябва да ги избием“ (последвани от подробни описания на избрания начин за убиване).

Разбирам, че може би авторите на последния тип коментари не осъзнават към какво призовават, затова ще ви кажа – към гражданска война: малцинствата (сексуални, етнически, верски) срещу поробеното мнозинство на белите хетеросексуални православни християни от български етнически произход. Един вид освободителна война на мнозинството срещу малцинството.

*  *  *

Навсякъде виждам вариации на следното изречение, съотнесено към гей хората и изказано от имащи се за пример на толерантност коментиращи, „да са каквито искат у дома си, не да ми се навират“ или пък „ами да вземем и ние хетеро да си направим парад“.

Казвано е много пъти, но искам пак да го кажа

Ние живеем в хетеросексуална култура. Рекламите ползват еротични хетеро апели. Примерно рекламата за алкохол – нали има цицонеста мадама с дини, към която мъжът е привлечен? Когато се рекламират парфюми – какво: пак се показва как парфюмът е привлекателен за противоположния пол. Каквото и да се рекламира, почти винаги се върти около секса и то в хетеросексуална култура.

И ако не се съгласите, че рекламите са измерител на действителността в обществото, да вземем за пример обикновените ни разговори. Колко от вас директно предполагат, че човека до тях е хетеро? Примерно с коментари от типа между мъже „Видя ли я оная какви крака има?“, или между жени „Леле какъв е сладур“ и всякакви такива.

Ето, това е хетеросексуалният парад

В автобуса, в парка, по улиците, в рекламите, в мисленето, в поведението. Навсякъде. Всеки ден. Безкрайно (∞). Виждаме само хетеросексуални. Не виждаме гей хора по улиците. Е, вчера (18.06.2011 – 4-ти гей парад) беше единственият ден в годината, когато гей съгражданите ни можеха да излязат и да се почувстват равни и свободни с останалите в страната ни. Когато аз можех да се почувствам равен и свободен в страната си.

Ако нямаше охрана може би щях да се почувствам така, ако нямаше нервно жужуне на радиостанции и готови за схватка военнополицаи с оръжие, бронежилетки и каски – тогава, тогава можеше и да се почувствам така. И разбира се, ако мои познати гей активисти не бяха нападнати след това.

И не ми говорете, че нямало дискримация срещу гейовете. Самият факт, че не виждате хетеропарада, а осъждате хомосексуалния е доказателство за тесногръдие, неприемане, лицемерие и посткомунистическо мислене. Докато не се избавим от последното, винаги ще сме на дъното на жизнения стандарт.

И докато не свикнем, че обществото е изградено от много и различни хора, а не от сиви единакомислещи последователи на Партията и „правилния път“.

Коментар под публикацията „Тук сме, защото ни има“ в онлайн изданието на в. “Капитал” гласи:

“Стига ни занимавахте с увредени и обратни. Педерунгелите, вместо да се скрият, тръгнали на манифестация. Ами хайде да направим шевствие на некрофилите, нали и те са различни. И на педофилите също, ама ако имате деца малко ще се замислите. Не разбирате ли, че това са болни хора, нуждаещи се от лечение? Но в момент на криза мишките танцуват.А абриеватурата – ПДРГ или ЛДРП. (#37, автор ivnikolaev)”

Да, това е другото, което постоянно чета. Сравнение на сексуалност с девиации. Сексуалност е едно, девиация/отклонение е съвсем друго. Сексуалността не е само един вид – хетеро, има и други сексуалности. Както цветът на кожата (респ. расата) не е един – бял, а има и други. За да се знае това просто трябва да ...

Свързани новини: