Антъни Капела: Сладоледът се ражда като политическо оръжие

06/22/11 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Антъни Капела: Сладоледът се ражда като политическо оръжие

Антъни Капела. Снимка: личен сайт

Антъни Капела е роден през 1962 г. в Уганда, Африка. Получава образованието си в Сейнт Питърс Колидж, Оксфорд, където следва английска литература и завършва първи по успех. Първата му книга „Ако искаш да си легнеш с мен…, сготви ми!“ постига световен успех и е преведена на деветнайсет езика. „С дъх на кафе“ и „Изкушение с дъх на лимони” затвърдиха славата му на създател на омагьосващи истории. „Императрицата на сладоледа” (ИК “Кръгозор”) е четвъртият му роман на български език.

- Защо решихте да пишете за сладолед?

- Беше чисто съвпадение. Правех проучване за съвсем друга история, когато прочетох книгата на Елизабет Дейвид (един от най-известните гастрономи на миналия век) „Урожаят на студените месеци” (Harvest of the Cold Months) – история на сладоледа и ледовете. Книгата е издадена посмъртно, така че на места е с доста странна структура, но в нея има няколко глави за процеса на измисляне на сладоледа. Както повечето хора, имах някаква смътна представа, че сладоледът е донесен в Европа от Китай от Марко Поло. Бях запознат и с другата версия - че има нещо общо с арабите, които покорили Сицилия. Но Елизабет Дейвид разбива убедително тези митове и показва, че някъде до 1660 г. са били познати само ароматизираните водни ледчета – това, което италианците наричат granite. Създаването на сорбето и в крайна сметка на сладоледа е част от сложен процес, в който технологиите на замразяване (прибавянето на селитра или сол към леда, за да се направи смес, достатъчно студена, за да може да се замразяват течности), постепенно са се придвижили от Севера из цяла Европа.
Знае се, че Луи ХІV е обичал леда и е имал „лимонадиер” в своя двор, който е правел сорбета и студени сладкиши. Но е забележителен фактът, че първото писмено споменаване на „сладкия лед” изобщо в света идва от Англия, в двора на крал Чарлз ІІ. През Гражданската война той прекарва известно време в Европа и в двора на Луи ХІV, но и на други места, а когато се завръща в Англия, се постарава да промени английската дворцова среда – въвежда френската мода в облеклото, в театъра и в храната. За нещастие е взел от Франция и идеята, че кралят е абсолютен диктатор, което му докарва проблеми с Парламента. Както и да е, той започва да основава ледени къщи – неговата кралска ледена къща е била в сегашния Грийн парк, близо до хотел „Риц”. Оттам, разбира се, е идвал ледът за ледени деликатеси през лятото – и за замразените кремове, които някой умен сладкар или готвач са създавали от него. Хареса ми идеята, че това чуждо по същността си ново изкушение е било съчетано с традиционната английска кухня – всякакви кремове и сладкиши с яйца и т.н., - за да се получи нещо различно, по-добро и от двете.

- Сладоледът в тази книга като че ли има по-различна роля от храната в другите ви книги?

- Да – във всяка книга, която пиша, се опитвам да покажа нещо различно, свързано с храната, и да го използвам в историята. В „Императрицата на сладоледа” сладоледът е преди всичко политическо оръжие – средство да се демонстрират богатството и статутът на властващите, белег за кралското благоволение. За Луи ХІV подаръкът, който прави на Чарлз ІІ, като му изпраща един майстор на сладолед, е малък подкуп в допълнение към милионите, обещани му в замяна на войната срещу холандците. Придружен от още един „подарък” – придворната дама Луиз дьо Керуал.

- Луиз е изключително интересен герой. Мислите ли, че истинската Луиз има нещо общо с жената, която сте описали?

- Аз просто запълвам малките празнини между известните ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 06/22/11 21:45 http://e-vestnik.bg/12038/antani-kapela-sladoledat-se-razhda-kato-politichesko-orazhie/