Бъдещето на един наркоман!

Всяка година на 26 юни се отбелязва Световния ден за борба с наркоманиите. На този ден хората по света изразяват активната си позиция и съпричастност в борбата с наркотиците. Милиони млади хора и техните семейства живеят с проблема, свързан с дрогите. Рязко се снижава възрастта на първия опит на употреба на наркотици. А наркотиците са субстанции, които бързо променят психичното състояние на човека и към тях се развива зависимост. Те увреждат както здравето, така и взаимоотношенията.

И днес все по – често ги срещаме – млади хора в плен на наркотиците. До тях са и техните отчаяни родители, разбрали твърде късно, знаещи твърде малко и изпаднали в безпомощност. Животът и на едните и на другите е станал невъзможен. Те са разкъсани между вина, съжаление и омагьосания кръг на зависимостта.

На 24 юни в ПГТ „Алеко Константинов” бе отбелязан Международния ден за борба с наркомании. Ученици и учители получиха информация за различни видове наркотични вещества и последствията от тяхната употреба. Най-интересни се оказаха нагледните материали, както и импровизацията „бъдещето на наркомана” – свита фигура, живееща някъде на улицата, с разхвърляни около нея боклуци, която всеки гледа да заобиколи отдалеч.
Със същата изложба, на 27 юни, бяха запознати и учителите от ОУ „Христо Ботев” – Поморие. Те също споделиха , че повечето видове наркотици виждат за първи път „на живо”.

„Казвам се В.П. от Бургас съм.. Проблемите ми с наркотиците започнаха когато бях на 12 години. Един ден от любопитство реших да пробвам какво става, когато дишаш лепило. Тогава в моето училище имаше няколко момчета от по-горните класове, които дишаха постоянно. До този момент бях чувал само, че било хубаво. Така, че се реших набързо и се започна. На 13 г. много от приятелите ми употребяваха алкохол и така се започна. Почти всеки ден аз пиех, така се чувствах добре, бях силен, същия като тях, докато един ден един приятел каза, че има трева, било хубаво, по-хубаво от алкохола, карала те да се смееш и че те успокоява. Така започнах и да пуша марихуана. В началото рядко, но постепенно се увеличаваше. Докато спря да действа. През цялото това време аз не подозирах или не разбирах, че аз съм станал зависим, само исках да съм спокоен, исках само това спокойствие. Бях чувал, че хероина дава най-голямото спокойствие, но ме беше страх. Нямах нужната информация, че една проба и се започва. Бяха ми казали, че от един-два пъти няма проблем. Уви, проблема се оказа огромен. Тази една-две проби се оказаха билет за влака към ада. Докато аз си мислех, че от няколко пъти няма проблем. Влакът увеличаваше своята скорост. Така докато дойде денят да разбера, че съм в ада. Започнаха лечения. Бях приеман няколко пъти в Психо Диспансера, без резултат. Клиника за наркомани, Комуна и така нататък, докато накрая се озовах в Затвора.”

 

„… защо родителите ми не могат да ме разберат. И класът ме мрази, изолира ме. Сама съм на този свят, нямам си никого.
……намерих си щура компания, купонът с тях е винаги на макс. Дните минават весело, класа почти не го виждам….
….. с треперещи ръце взех поредната доза. Унесе ме сладка дрямка. Нещо ме сепна. Лежах на бял облак. Някой плачеше и плачеше. Погледнах надолу – мама и татко плачеха. Заравяха някого. Наведох се – това бях аз.”

Нали не искаме това да е бъдещето на нашето дете. Затова отбелязването на 26 юни е един от начините да се привлече вниманието върху сериозността на проблема и неговото разпространение. Нека да се информираме, нека да се ангажираме и да помислим – какво можем да направим за да помогнем на децата и подрастващите да се предпазят или да преодолеят този проблем.

Диана Калчева

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: