Използваме пет пъти повече електроенергия от Европа

В България за създаването на единица брутен вътрешен продукт се използва пет пъти повече електроенергия, отколкото в ЕС, сочи проучване на БСК и фондация „Фридрих Еберт“. То бе представено на работна среща „Индустриална политика и енергетика – дисбаланси и либерализация“. Иновациите, енергийната ефективност и либерализацията на енергийния пазар са трите области, в които нашата страна драстично изостава от другите държави. Според проучването делът на иновациите в структурата на българския износ е само 3,6% при 12% средно за ЕС и 20% за Унгария. Освен това на 1 млн. души в България се падат 4 патента, в Естония 33, в Германия 291 и 117 средно за Европа, поясни Камен Колев, зам.-председател на БСК.
Структурните дисбаланси в икономиката се задълбочават. Съществуват проблеми в бизнес средата и регулациите, с ниската цена на висококвалифицирания труд, с деформациите в отрасловата структура. Ниско е равнището на конкурентоспособността, потреблението и производството. Относително ниските разходи за труд, сравнително евтината електроенергия създават среда, която демотивира създаването на иновации. Това води до висока енергийна интензивност при създаването на БВП, която е пет пъти по-висока от средната за ЕС, се казва в проучването. Освен това потреблението на твърди горива и ядрена енергия у нас се оказва два пъти по-голямо от средното за Евросъюза.
Изпълнението на ангажиментите на страната ни за намаляването на въглеродните емисии ще доведе до драстично повишаване на цените на енергията с 30% през 2013 г., прогнозира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Предстои ни да изпълним третия пакет на ЕС за либерализация на енергийния пазар, а все още няма пътна карта за това, коментира той. У нас се наблюдават сериозни дисбаланси, свързани с ценообразуването. България трябва да спре да ползва цените на енергетиката като социален инструмент, защото това деформира макроикономическите показатели, смята Данев. Според него е време да се разсъждава каква е добавената стойност на българската икономика и защо се получава „изнасяне” на тази стойност в подкрепа на големите страни от ЕС. Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде постигнат при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи. Това може да стане чрез либерализиране на енергийния пазар и разделяне на преноса от производството на електроенергия и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с предимства на европейския енергиен пазар. На хартия енергийният пазар е либерализиран от 2007 г., но на практика това не е така, каза Елисавета Михайлова, директор на дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тя съобщи, че се подготвят промени в Закона за енергетиката, които трябва да направят либерализацията реалност.
През последните десет години нашата страна е нетен износител на електроенергия. Брутното електропроизводство през 2010 г. достига до 46 твтч, което е най-високото за периода от 1990 г., при което износът достига 20,9% от него. До 2008 г. в крайното енергийно потребление в страната на индустрията се падат 35-39%. В началото на икономическата криза през 2009 г. заради намалението на производството индустрията е участвала в крайното енергийно потребление с дял от 28.6%. Най-енергоемки са химическата промишленост – 27,6%, производството на продукти от други неметални минерални суровини – 21,0%, производството и леенето на метали – 18,8%, и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – 8,5%. В тези дейности са съсредоточени почти 76% от крайното потребление в индустрията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: