Как се снима игрален филм с “Канон” 7D и Миленита?

Синът на Константин Коцев разказва за баща си и за игралния си дебют - “Лора от сутрин до вечер”

Режисьорът Димитър Коцев-Шошо е роден през 1971 година, син е на българския актьор Константин Коцев. В момента на екраните върви дебютният му игрален филм „Лора от сутрин до вечер” с певицата Миленита в главната роля и с участие на непрофесионални актьори.

Димитър Коцев-Шошо  завършва английска филология в Софийския университет и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Бил е режисьор на предаванията “Каналето”, “Другата България”, реклами.  В настоящето продължава да прави реклами и работи върху документалeн филм. Има десетгодишна дъщеря и осемгодишен си син.

Градската история за красивата млада Лора, чийто живот се преобръща заради фантастично събитие, предизвика спонтанен интерес с няколко неща. Сред тях е решението филмът да се заснеме с вид фотоапарат, скромният бюджет и участието на певицата Миленита.

- “Лора от сутрин до вечер” е заснет с фотоапарат. Това най-вече на вид авангардизъм ли се дължи, или на липсата на средства?

- Всички независими филми започват с непреодолими пречки, които преодоляват. В случая този фотоапарат беше част от решението. Но много относително е да се нарече фотоапарат, защото с този “Канон” 7D се снимат филми в Щатите, тоест той се ползва като кинокамера и има много предимства, свързани с постановъчната част на филма. Когато се снима на локации, в които нямаме възможност да променяме неща, декори, така решаваме голяма част от проблемите си – с подобно малко снимачно тяло.

- Много по-икономично ли излезе снимането по този начин, отколкото с камера?

- Ами да, но не е само въпрос на пари, по-скоро на удобство на снимане. Резултатът, който виждате по кината, по много малко неща отстъпва на неща, заснети с кинолента, така че особено в нашия случай това не беше голям недостатък, дори е предимство.

- Това е дебютът ви за пълнометражен игрален филм, както и за сценарий за филм. Трудно ли е да се прескочи от телевизия към кино?

- Много реклами снимах през годините, те ми дадоха възможност да не ръждясвам. И късометражни филми също (б. а. - “Шопинг” на Димитър Коцев беше финалист на конкурса за късометражни филми “Джеймисън” тази година). Но много бяха трудностите. Най-голяма трудност беше да си кажа “Хайде!”. Знаех, че кажа ли го на всички ангажирали се да ми помогнат, вече няма как да се откажа.

- Как се стигна от идеята до готовия филм?

- Романът, който излезе преди осем години, беше началото. Колеги ми казаха, че от него става филм. Аз започнах да се замислям, казах си “Я да видя!”. Работата почна отпреди седем години, но това не беше непрестанен труд - имаше застой, търсихме пари, кандидатстваме в НФЦ, БНТ… пари не идваха. И така, минаха години, аз все още имах илюзията, че някак ще намеря пари. В един момент осъзнах, че това няма да се случи и някак на инат, с рогата напред, си казах: “Това няма значение, какво другите мислят, аз ще го направя този филм”. И миналата година февруари беше моментът, в който скочих. Казах на себе си и на другите, че се хвърляме с главата напред. Веднъж тръгнали, в психологически план беше по-лесно.

- В крайна сметка колко струваше филмът?

- Този въпрос много често ми го задават. Аз, честно казано, на моменти почвам да съжалявам за това, което казвам. Не за друго, а ...

Свързани новини: