Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие: Европейските лидери не искат да се стига до фалит

- Г-н Прохаски, какво ще е ехото от „гръмотевиците“ във и пред гръцкия парламент заради програмата за финансови мерки, които правителството прие?
- Въпреки тежката ситуация, която наблюдаваме от площад „Синтагма“, оставам оптимист за решаването на кризата и бъдещето на еврозоната. Това е този тип кризи, които действат отрезвяващо за хората, които са потърпевши. Политическите елити трябва да се научат, че едни незаработени пари водят до много сериозни усложнения по-късно. Това е урокът, който цяла Европа ще научи, надявам се, от кризата в Гърция. Това важи и за някои от другите, както ги наричат „периферни страни“, макар че те са важни, защото всеки член на ЕС е важен за интеграционния процес. Аз оставам оптимист след решението на гръцкия парламент, че ще бъдат взети мерки за снижаване на разходите и увеличаване на приходите, а от друга страна, това ще даде възможност на ЕС да подпомогне Гърция за изплащане на заемите си през следващите няколко години.

- Възможен ли е фалит на Гърция?
- Това би бил един много тежък удар върху развитието както на еврото, така и на европейската интеграция изцяло.

- Смятате ли, че правителството на Папандреу ще успее да се справи с мерките за фискална дисциплина при острата реакция на обществеността?
- Винаги има рискове това да не се случи, но се надявам, че управляващите и гръцкият политически елит разбират опасността от фалит на страната. Единият вариант е въвеждане на мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходити и съответно – получаване на подкрепа от международните институции. Другият е фалит. Той е многократно по-тежък за Гърция и ще изхвърли страната от процесите на европейската интеграция и възможностите за икономически растеж за много години напред. Фалитът ще донесе и хиперинфлация, загуба на средства, които са депозирани в банки, изтегляне на чуждите инвестиции. Това би било криза, която може да се сравни с кризата в България в средата на 90-те г., а може би и още по-тежка.

- Какви са сценариите за еврозоната при евентуален фалит на Гърция?
- И тук има два сценария. По-тежкият е фалитът да предизвика рязко недоверие към другите проблемни страни в Европа. Международните финансови пазари да усилят натиска върху тях и фактически ще предизвикат подобна ситуация като в Гърция. Това би поставило на риск съществуването на еврото, както и на процесите на общата европейска интеграция. Има и по-благоприятен вариант. Той чертае Гърция да излезе от еврозоната, да възстанови драхмата и по този начин да ограничи загубата само с проблемите в страната, но това трудно би могло да се предвиди. Тъкмо затова европейските лидери не искат да се стига до фалит на Гърция, защото ефектите не могат точно да се преценят в момента и може да доведат до сериозни проблеми в еврозоната и в европейската интеграция въобще. Затова първият вариант – повишаване на финансовата дисциплина, ограничения в бюджетната сфера и повишаването на данъците и т.н., ще бъде по-приемлив за всички.

- В тази ситуация нашият парламент прие Закона за държавния бюджет, където бяха въведени част от мерките, заложени в Пакта за финансова стабилност на Симеон Дянков. Смятате ли, че трябва да се промени конституцията на страната и в нея да се впишат изискванията на пакта?
- Дали точно в конституцията да е прието, е спорен въпрос, но във всеки случай трябва да бъдат установени правила за дългосрочно формиране на бюджети, за дефицити, за задлъжнялост на страната. Това са отнася не само за България. Знаете, че пактът „Евро плюс“, който беше приет от европейските лидери през март месец, предвижда точно това – много по-строги правила за изразходване на публичните финанси. Може би положителното за тази драма, която се развива в Гърция, е, че страните ще разберат, че не може да се допуска такива отклонения от разумното поведение в публичната сфера. България на практика с тези решения изпълнява общата идея за затягане на дисциплината в публичната сфера и недопускане на финансова дестабилизация в която и да е отделна европейска държава. А колкото до отказа на опозицията да подкрепи пакта, смятам, че до голяма степен, нещата са въпрос на политическа игра. Сигурно е вярна тезата, че дори и в трудни моменти ние трудно успяваме политически да се обединим за дадено нещо, което е необходимо за страната.

Прочети цялата новина

Свързани новини: