Руски газ срещу българско послушание: бартер в партер

Избягвам да разсъждавам над най-харесваната тема за всички, които не харесват (в момента и изобщо) властта: скъпотията, поскъпването, и всичко, свързано със скъпите ни управляващи, на които обикновено се вменява вината за икономическите и финансовите ни проблеми. Но в случая има интересно съвпадение на символиката.

Според правилата на Европейския съюз от днес мобилните оператори на територията на ЕС трябва да понижат цените за разговори в роуминг до не повече от 35 евроцента (68 стотинки). С други думи, под натиска на „Европа” получаваме едно финансово облекчение, колкото и то да не е съществено за реалното формиране на семейния ни бюджет в масовия смисъл на думата.

А какво се случва на вътрешния, енергийния фронт, на който също доминира външна сила, но с обратен знак?

Цената на природния газ се повишава от 1 юли с 4,71% до 557,22 лв. за 1000 куб. метра, но заедно с увеличението от 1 април поскъпването на синьото гориво става 9,39%. На база на това поскъпване се преизчисляват и цените на парното.
За София парното ще поскъпне с 4,55%. Във Варна цената на топлоенергията скача с 8,84%, в Пловдив – с 6,76%, в Бургас – с 5,54%.

Излишно е да обяснявам какво влече това поскъпване на газа и за цените тока и т.н. по веригата (както бяха и излишни, т.е. ялови протестите срещу скочилата цена на бензина и дизела).

Хубавите събития у нас се случват предимно под външен натиск. Други се грижат непушачите да не бъдат тровени в България, а изпушилата ни съдебна система да бъде ремонтирана, за да върви все пак керванът на демокрацията, докато псетата (т.е. ние, българите, които бяхме оприличени на кучета от премиера Борисов) си лаят жално.

Колкото до нещастията- за тях помощ не ни трябва. Те си вървят по единствения стриктно спазвания график на държавата, диктуван ценово от друга държава (о, да – и от пазара, на който едностранно сме в партер и разменяме като стока послушанието си на бартер). Щом трябва нещо да поскъпва, то си поскъпва, няма как иначе, нали!

Тук законите на ЕС и на Мърфи вървят ръка за ръка. Не знам за Бог, но Мърфи определено е българин. Макар че Бог допусна все пак България да победи на волейбол Русия и така българите получиха шанс да отидат на финал в Гданск, където Бойко Борисов вече беше на старта си като премиер през септември 2009 г., за да го предупреди Путин, че не е хубаво българите „да останат на студено”, а после Борисов да го оправдава, че това не било заплаха, макар е бил впечатлен достатъчно, за да се оплаче в посолството на САЩ (виж Уикилийкс).

Впрочем, дано не прозвучи богохулно, но езическият енергиен бог (на българската икономика), има няколко лица: „Газпром”, „ Лукойл”, „Росатом” и други такива божества от пантеона на кремълския Олимп, срещу които обаче в полите на Витоша няма кой да се разгневи. Защото тук (както и другаде) е позволено да има евроскептици, но както никъде другаде в ЕС властват поклонниците на култа към енергийния диктат на руския неоколониализъм.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: