Акад. Никола Съботинов, председател на БАН: Учените може да не получат последната си заплата в края на годината

- Академик Съботинов, в петък стана ясно, че БАН ще иска почти двойно увеличаване на субсидията за 2012 г., както и че в момента изпитвате сериозни затруднения. Как се стигна дотук?
- Това, което се случва, е в резултат на силно орязания бюджет на академията. Субсидията за 2011 г. не е в състояние да осигури на академията нормален режим на работа. Бяха ни определени 59 млн. и 700 хил. лв. В рамките на тези средства ние трябваше да изпълним всички свои задължения, които имаме. Например за поддържане на научния потенциал, който беше съкратен с близо 1000 души, са ни нужни 72 млн. лв. Разбирате, че при отпуснатите ни пари ние просто нямаме възможност да платим заплатите на хората. Това е първият голям проблем. С този бюджет можем да осигурим около 70% от фонд работна заплата, всички средства за обезщетения на напусналите, както и данъците. Факт е, че с парите от държавата ние дори не можем да си платим заплатите, а ни трябват средства за поддръжка на инфраструктурата. Трябват пари за сградния фонд, лаборатории, експериментални съоръжения, за да може те да функционират. В момента, както разбирате, нямаме никакви пари за тази дейност. При това положение се оказва изключително трудно функционирането на академията. В същото време сме задължени да осигуряваме информация с национално значение – метеорологичната прогноза или проследяването на сеизмологичната обстановка.
Това са двете основни пера на академията, които са съкратени с около 30 %. По същата причина ние не можем до края на годината да издържим като структура, независимо че направихме едни много добри реформи през 2010 г. Оптимизирахме администрацията на академията, намалихме институтите от 69 на 47. Няма организация в България, която да е правила такива реформи и структурни преобразования. Ние направихме всичко това, но ограниченият ни бюджет няма да позволи да изпълним задълженията си до края на годината.

- Доколкото ми е известно академията има и други приходи. Те не са ли достатъчно, за да покрият намаленията на бюджета й?
- Ние имаме собствени приходи. Те са съвсем отделни от бюджетната субсидия. Например през 2010 година успяхме да се справим точно благодарение на тях. Тогава положението ни беше много сериозно. Имахме същият отпуснат бюджет от 59 млн. лв. и по проекти осигурихме още 44 млн. лв. Тези средства идват от ЕС. В момента имаме също много проекти. Освен от ЕС, ние имаме и сътрудничество с много вътрешни български организации, фирми и проекти, финансирани по Националния фонд за научни изследвания. Освен това имаме и приходи от отдаване под наем на някои имоти, които не използваме в момента. Тези пари от наеми, които се коментират толкова често от противниците на БАН, са за около 4 млн. лв. Не назовавам точната цифра, защото тя варира в зависимост от нивата на наемите. В момента, за да можем да продължим да функционираме, що годе ни помагат точно тези средства.
По принцип, когато се говори за проектите, трябва да сме наясно, че става дума за пари, които трябва да се изразходват единствено за научни изследвания. От тях не можем да отделяме за регулярните заплати на учените. Те не могат да се изразходват и за плащането на ток, вода и отоплението на сградите и лабораториите. Парите за тези разходи трябва да дойдат точно от бюджетната субсидия.

- След като беше приет новият закон за БАН и се реформира структурата, защо не се подобри и финансовото състояние на академията?
- Ние поставихме въпроса, след като влезе в сила новият закон за БАН и започна да функционира настоятелството, защо не се прави нищо за подобряването на финансовото състояние на БАН. Дори се разбрахме в понеделник да организираме нова среща на настоятелството, за да може да обсъдим точно проблемите със средствата, отделяни за академията. Тогава ще видим какво може да се направи, за да се решат финансовите проблеми.

- Как върви диалогът с правителството? Имате ли договорка с някой от министрите да лобира пред премиера за помощ?
- Имаме добър диалог с кабинета, точно благодарение на организираното настоятелство на академията. В него участват двама министри. Многократно сме им обяснявали за проблемите, пред които се изправяме. За съжаление не успяваме да се договорим с финансовото министерство. Там имат твърди директиви, че след като е определен даден бюджет, не може да се излиза извън него.
За съжаление за други дейности се намират средства, а за науката това не се случва. Съгласен съм, че в момента няма пари. Имаме криза, но ако човек погледне как се разпределят вътрешно средствата, ще види, че нашата област е изключително ощетена.

- Какви са нивата на заплащане на учените в момента и могат ли да се сравняват с тези на европейските им колеги?
- Средната заплата в БАН през 2009 г. беше 628 лв. В момента тя е 500 лв. Вместо да имаме стабилизация и да се подпомагат хората, които се занимават с наука, ние правим живота им по-труден заради бюджетните съкращения, които ни бяха наложени. Ние сме може би една от малкото институции в България, при които има драстичен спад в заплащането на труда на висококвалифицираните кадри, каквито са всички учени, работещи в БАН.
Всички много добре знаем колко се цени по света трудът на учените и колко се плаща в Европа. Добре е известно, че се залага изключително много на научните изследвания. Последните новини, които идват от Брюксел, са за значително увеличаване на средствата за наука и иновации. Според плана „Европа 2020“ научното развитие е една от приоритетните сфери. В България това не се случва. Надяваме се в рамките на настоятелството да започнат сериозни разговори по тази тема, защото ако искаме да сме съвременна европейска държава, трябва да отделяме средства за своите изследвания.

- Не се ли притеснявате, че няма да могат да се намерят пари, след като сме в период на икономическа криза?
- Кризата е навсякъде в Европа, но е достатъчно да погледнем какво се случва в другите страни, за да се очертае ясно разликата с България. Например Румънската академия на науките има същата структура като нашата, но там бюджетът беше намален с 3%. Те въпреки това са недоволни. В Унгарската академия на науките са точно като нас. Бюджетът им беше намален с 2.5%. При нас става дума за 30%. Ако сравним финансирането, идващо от държавата, разликите също са драстични. В Унгария академията има бюджет 320 млн. лв., а по численост е по-малобройна от нашата. В същото време те не снабдяват държавата с такава информация от национална важност, както някои от нашите центрове го правят.
Сами разбирате, че положението ни е много тежко, ако се сравняваме дори с нашите съседи.

- След като искате увеличаване на субсидията, имате ли предложение откъде могат да дойдат тези средства?
- Ние се отчитаме пред парламента. Това е институцията, която трябва да покровителства академията. В тази връзка е нормално там да се организира един дебат за проблемите с финансирането. Смятам, че трябва да бъде променен законът за бюджета в частта за финансирането на БАН. Да се отпусне една минимална допълнителна субсидия в размер на 20-25 млн. лева, за да може ние да оцелеем до края на годината.
В същото време виждате, че се отделят средства за други дейности – например 10 млн. лв. за спортни съоръжения, други 10 млн. за студентски програми. С други думи ясно е, че има пари. Държавата трябва да се погрижи за този свой научен потенциал и да го използва. Промяната може да дойде с решение на парламента или с решение на правителството.

- Как ще убедите политиците, че БАН се е обновила? Какво ще им покажете, за да решат отпускането на повече пари?
- Ние сме напълно готови за програмата „Европа 2020“. Нашата структура има качествен човешки потенциал. Това беше доказано след задълбочената международна оценка, която продължи близо една година. Тогава от ЕС ни казаха, че имаме качествен потенциал, който може да развива всички научни направления в държавата. Експертите бяха удивени как при тези мизерни условия учените продължават да работят и да дават приноси за световната наука. Държавата просто трябва да използва този потенциал за икономическото си развитие. Второ - готови сме да работим по исканията на Европа, защото напълно променихме и политиката на академията. Тя престана да бъде институция, която прави само наука заради науката. В момента сме отворени и започнахме много по-плодотворно сътрудничество с бизнеса.
Сега БАН отговаря на всички най-модерни световни изисквания за структурна организация. Тя е разделена по девет основни тематични направления, които са съпоставими с европейските приоритети. Например информационни и комуникационни технологии, енергия, нанотехнологии, биомедицина, здраве и др. Всяко едно от тези направления има консултативни съвети, които включват учени от институтите на академията, преподаватели от университетите, представители на министерствата, бизнеса и учени от ЕС. Това са звената, които определят националната научна политика, необходима за развитието на страната.
Виждате, че променихме всичко. Трябва държавата да ни осигури възможност да работим нормално.

- Има ли реална вероятност да не успеете да изплатите заплатите на учените?
- Има такава вероятност. Ако не бъдат одобрени нашите искания за една минимална допълнителна субсидия, ще се получи така, че заплата или заплата и половина няма да могат да бъдат изплатени във всички структури на БАН. Освен това ще имаме проблеми с ремонтите на сградите и плащането на режийните разходи. Ще се наложи да спрем да работим по някои от основните европейски проекти. Ние сме най-активната научна институция в страната, която действа по Седма рамкова програма на ЕС. За съжаление няма да може да осъществим голяма част от вече спечелените проекти, защото базовите организации не могат да функционират нормално. В крайна сметка сме държавни институти, а не частни, и заради това правителството трябва да осигури условията за нормална работа.

- Правили ли сте консултации с политическите партии за подкрепа при евентуално гласуване на допълнителна субсидия в парламента?
- Още не сме започнали консултации за подобряване на финансовото състояние, но очаквам след дискусията в понеделник (днес, б.ред.) да имаме срещи с повечето партии. Предполагам, че ще ни подкрепят, защото те единодушно гласуваха за запазването на академията и спирането на един закон, който щеше да я унищожи практически. В момента ние вече сме на директно подчинение на парламента, така че и депутатите са доста по-добре запознати с положението и дейността ни, и се надявам това също да ни помогне.

Прочети цялата новина

Свързани новини: