За (българските) банки и гнилите ябълки

Александър Леви

От началото на гръцката криза въпросът за стабилността на банките - и по-общо на банковата система - в съседните страни се поставя настойчиво. Въпросът е от особено значение предвид факта, че Гърция е един от най-големите инвеститори в региона - включително в този сектор. Така в България не по-малко от пет големи банки са със седалище в Атина (Обединена българска банка, Пощенска банка, Банка Пиреос България, Емпорики банк и Алфа банк България), което представлява почти 30% от сектора. От началото на кризата техните ръководители се стремят да успокояват обществеността - и местните политици - особено след опасенията, изразени публично през март 2010 от министъра на финансите Симеон Дянков относно възможността за “източване” на местните средства от техните банки-майки.

Преди гръцката криза, обаче, тези чуждестранни инвестиции се смятат за полезни. Ако се вярва на американската дипломатическа кореспонденция, това чуждестранно присъствие (гръцко, но също и австрийско и италианско) в банковия сектор е причина той да бъде относително предпазен от местните лоши практики. “Най-големи, безопасни и чисти са чуждестранните банки. Новите международни собственици са въвели добри практики и са подобрили качеството на услугите”, пише американският посланик Джон Байърли в каблограма от 12 ноември 2006 г., публикувана от българските партньор на Wikileaks, сайтовете Balkanleaks и Бивол в София. Това дава основание на американския дипломат да каже също, че десет години след срива от 1996 г. българският банков сектор е “като цяло здрав”. Със забележителното изключение на няколко банки, които посланик Байърли нарича “гнили ябълки”. Или половин дузина български банкови институции,, които според американците трябва да останат “под наблюдение”, особено поради подозренията за близостта им с мафиотски групи, местни или международни, и предполагаемото им участие в прането на пари. Сред тези “гнили ябълки”, пак според посланик Байърли, са няколко от лидерите в бранша: Първа инвестиционна банка (ПИБ), Корпоративна търговска банка, Интернешънъл Асет Банк, Стопанска и инвестиционна банка, ДЗИ Банк, Инвестбанк, Централна кооперативна банка и Общинска банка София …

Трябва да се признае, че пет години след американската каблограма, с малки изключения, тези банки са все още там и се справят много добре, включително и поради привилегированите им отношения с властите, казва местен партньор на Wikileaks. “Не само, че гнилите ябълки не бяха извадени от кошницата от регулаторните органи, но се констатира и стремеж на правителството да ги направи любими ябълки”, пише сайтът Бивол. Неговият създател Атанас Чобанов твърди, че се е обърнал към заинтересованите лица преди публикуването на американската каблограма, за да могат да коментират прозата на посланика. Само две банки са отговорили - Интернешънъл асет банк и ПИБ.

В първия случай изпълнителният директор на банката енергично отрича обвиненията в писмо до г-н Чобанов. Във втория, по-необичайно, ръководителят на пресслужбата на ПИБ изпраща декларация до българските медии, за да обясни, че неговата институция не смята “за необходимо да отговаря на неверните и клеветнически твърдения на г-н Чобанов, но счита, че е необходимо да информира медийната общност за нездравите опити да се дискредитира България и да се атакува стабилността на банковата система.” ПИБ е подкрепена при основаването си и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Но през 2005 г. европейската институция прехвърля всичките си дялове на двамата български собственици на ПИБ, Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: