WWF: Ниското ниво на Дунав доведе до понижение на броя на птиците в региона

Общо 3145 гнездещи двойки на чапли, корморани, лопатарки и ибиси бяха преброени при тазгодишното издание на Дунавската експедиция на WWF, съобщиха от организацията. По време на събитието бяха отбелязани всички гнездови колонии на тези видове в българо-румънския участък на река Дунав. Експедицията продължи седмица и премина през Сребърна, Калимок-Бръшлен, рибарници Мечка и остров Белене. Тя посети българските и румънските влажни зони и приключи на остров Кутово край Видин. В нея участваха представители на WWF, БАН, Румънското орнитологично дружество, Българското дружество за защита на птиците и природните паркове Персина и Русенски Лом. По време на експедицията специално внимание беше отделено на наблюдението на застрашените видове белоока потапница и малък корморан. "Броят на регистрираните птици е най-малкият в сравнение с преброяванията през 2006 и 2010 г. Основната причина за това е твърде ниското ниво на река Дунав", коментира д-р Петър Шурулинков, орнитолог от БАН. Понижението в числеността е най-силно при гривестата, нощната и малката бяла чапла. От друга страна експедицията отчете увеличаване на общия брой на големия корморан, сивата чапла и лопатарката. "Когато нивото на Дунав е толкова ниско, липсва вода в крайбрежните блата и птиците няма къде да гнездят. Ако това е инцидент, няма да има проблеми в дългосрочен план. Ако обаче намаляването на нивото на Дунав е дългосрочно, тогава и последиците ще бъдат сериозни", коментира Иван Христов, координатор на програма "Води" на WWF. Според него, една от причините за дългосрочното намаляване на нивото на Дунав би могла да бъде планираното разширяване на речното дъно с цел улесняване на преминаването на товарни кораби. WWF от години работи за намиране на устойчиво решение за развитието на корабоплаването по Дунав. За да предпази втората по големина европейска река от превръщането й в плавателен канал с всички произтичащи от това неблагоприятни последици за природата, WWF настоява "Да пригодим корабите към реката, а не реката към корабите". Идеята е през Дунав да преминават специално предназначени за дълбочината му плавателни съдове, заради които няма да се налага да се удълбава дъното на реката с всички неблагоприятни последици за дивата природа и поминъка на местните хора. "Нужна е цялостна оценка за капацитета на Дунав, въз основа на която да бъдат разработени по-нататъшните планове за корабоплаване", коментира още Иван Христов от WWF. За втора поредна година беше направен подробен отчет на всички крайдунавски влажни зони по българския бряг. За съжаление поради ниското ниво много от тях бяха частично или напълно пресъхнали и броя на гнездещите птици беше значително по-малък в сравнение с 2010 г. За първи път беше направено преброяване на всички колонии на брегови лястовици по българския и по румънския бряг. Бяха регистрирани общо над 12 000 дупки на брегови лястовици, а очаквания брой на гнездещите двойки е около 9000-10 000. Бяха регистрирани многочислени колонии на речни и белочели рибарки и на дъждосвирци по много от пясъчните коси в реката, образували се поради твърде ниското й ниво. Беше осъществено подробно преброяване на гнездовите двойки на речния дъждосвирец в речното корито. Установената численост на вида в изследвания участък надхвърля 100 двойки. Сред най-засегнатите от ниското водно ниво влажни зони бяха рибарниците Орсоя и Калимок, блатата при Добри дол и Сливата. За първи път при подобни преброявания наш екип посети и блатата по румънския бряг – от Зимнич до Груя съвместно с екип от румънски колеги. Бяха посетени влажните зони Сухая, устието на р.Олт, Бистрец, Чуперчени Нои, Гърла Маре, Блатница и Груя. Поставено беше началото на съвместен координиран мониторинг на птичите популации от двете страни на реката. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: