ВКС осъди "Дунарит" АД да издържа реститути

Върховният касационен съд (ВКС) е създал опасен прецедент с две противоречащи си решения (от 4 юни 2010 г. и 8 април 2011 г. ) по дело за реституционни претенции, с което задължава русенското предприятие „Дунарит“АД да плаща обезщетения на трима наследници и нищо на четвърти. Това става ясно от документи, с които в. „Класа“ разполага. Вследствие на решение на ВКС от 8 април 2011 г. „Дунарит“ АД трябва за пореден път да плати на трима наследници 35 хиляди лева за това, че в производствения двор на предприятието има 59 декара реституирана земя и девет стопански постройки. С друго решение обаче от 4 юни 2010 г. ВКС отказва на четвърти наследник такова обезщетение.
Любопитен факт е, че делата от четиримата реститути срещу завода се водят повече от 15 години и до момента предприятието е платило над 100 хиляди лева обезщетение на наследниците, които са отказали да определят собствените си имоти през 2003 г. и да си ползват рушащите се постройки. Причината: взимат пари за имоти, за които не полагат грижи. Така „благодарение“ на решението на ВКС от 8 април т. г. в условията на икономическа криза предприятието е принудено да издържа хора с реституционни претенции, които не полагат грижи за собствеността си. И да чака поредното съдебно дело от тях за нови суми.

Казусът

С влизането в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, на четиримата наследници на бившите акционери на национализираната фабрика „Дунарит“-Русе - Симон Насим Барут, Исак Хаим Израел, Ривка (Рина) Аронова и Мати (Мазал) Барутчиева Френкел, се възстановява част от недвижимия имот, върху който е построена фабриката, и върху девет стопански постройки. Постройките са част от сградния фонд на предприятието, включени са в активите на „Дунарит“ АД, съществуват и сега.
Четиримата претендират от „Дунарит“ като съсобственик, заедно с тях, за обезщетение за това, че им ползва реституираната земя и деветте постройки. Още през 90-те години съдът признава правото на наследниците и между 1994 г. -2003 г. са издадени осъдителни решения срещу „Дунарит“ АД по закона за задълженията и договорите.
През 2003 г. дружеството кани четиримата да определят имотите си и да им предаде държанието върху тях. На правен език ще рече, че вече се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, защото страните са съсобственици. Но те не се възползват от поканата.

Безкрайни съдебни одисеи

Какво е изумлението на страните, когато през 2010 г . и 2011 г. по абсолютно един и същ казус, ВКС ги шокира с тотално противоречиви решения. И двете решения са взети от 4-то отделение на Гражданската колегия.
Първото решение е от 4 юни 2010 г. и е по гражданско дело 1069 от 2009 г. Тогава съдебният състав с председател Веска Райчева и членове Бойка Ташева и Светла Бояджиева отхвърлят иска на Мати Френкел срещу „Дунарит“ АД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на терена от 59 декара и построените върху него сгради за периода 2005-2006 г. С това си решение ВКС потвърждава решението на Великотърновския апелативен съд.
Тричленният състав е приел, че искът на Мати Френкел е по Закона за собствеността, защото тя е съсобственик, както стана известно по-нагоре. Точно затова съдът посочва, че искът не може да се гледа по Закона за задълженията и договорите, а по Закона за собствеността. Според него, когато общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците, се дължи обезщетение на другите от деня на писменото поискване. Съдът е приел, че писменото поискване представлява едностранно волеизявление, от което трябва да става ясно, че лишеният съсобственик иска да му се плати обезщетение. В този случаи според съдиите Мати Френкел не е поканила изрично дружеството „Дунарит“ да заплати обезщетение за 2005 и 2006 г. Те се обосновават с това, че самата искова молба е подадена в деловодството на съда след периода, за който се иска обезщетение, и затова не можело да има смисъл на покана.
Тричленният състав е отхвърлил като неоснователни нейните доводи, че според други съдебни решения такива обезщетения се дължали и са разгледани по силата на Закона за задълженията и договорите и там хипотезата е различна, а именно неоснователно обогатяване. При неоснователно обогатяване, естествено не се иска покана, за да ти възстановят средствата. Според юристи доводите на съда абсолютно са съобразени с реалната ситуация и съдебната практика. Същите доводи е възприел и Русенският окръжен съд. От негово решение от 28 юли 2010 г., с което магистратите са отхвърлили претенциите на Мати Френкел да й се плати обезщетение за периода май -декември 2007 г.

Изненади и обрати

Българската съдебна система обаче винаги е пълна с изненади и за страните в описвания казус те тепърва ще предстоят.
На 8 април 2011 г. по абсолютно идентичен казус 4-то отделение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, т.е. същото отделение на същия съд, но в друг състав решава коренно различно нещо. Този път главни действащи лица са „Дунарит“ АД като ответник и останалите трима съсобственици Симон Нисим Барут, Исак Хаим Израел и Ривка Аронова. Тричленният съдебен състав с председател Стоил Сотиров и членове Албена Бонева и Владимир Йорданов се произнасят по следния въпрос – необходимо ли е при съсобственост преди всяко завеждане на съдебно дело да се изпраща писмено поискване, или е необходимо едно такова, и исковата молба в съда писмено поискване ли е, или не. Съдът е приел, че веднъж отправена покана за обезщетение е достатъчна и не е необходимо за всеки период да се отправя нова за всеки следваща. По силата на това решение дружеството трябва да заплати 35 000 лева на тримата наследници, както и съдебните разноски.
Какво прави впечатление? За разлика от решението от 2010 г., решението на този състав на съда от 2011 г. не е съобразено с „фактическата обстановка“, че искът е заведен много след периода, за който се иска обезщетението, и по тази причина въобще не може да се приеме за писмено поискване, както и че другите съдебни дела в предишните години са по съвсем друг закон, а именно за задълженията и договорите. Съдът не е взел под внимание и възраженията на „Дунарит“ АД, че въобще не ползва реституирания имот, както и че още през 2003 г. ги е поканил да го ползват и т.н. А точно с тези аргументи съдии от ВКС са отхвърлили иска на Мати (Мазал) Барутчиева Френкел.
Което поставя много въпроси и един от тях е защо ВКС издава решения, с които създава сериозен правен хаос. Той никак не се връзва с изявленията на шефа на ВКС Лазар Груев, че „Няма демократична държава, в която играчите да определят правилата и да следят дали те се спазват, винаги има съдия, винаги има арбитър“. Очевидно е, че проф. Груев е пропуснал да обясни на хората, които ръководи, че не може да има двойни стандарти при арбитража, защото те подкопават доверието в съдебната система. А и в него лично като ръководител, който е длъжен да следи какви решения взимат подчинените му.

Прочети цялата новина

Свързани новини: