Еврокризата не може да бъде преборена като Студената война

Ако се замислим, Студената война и еврото са горе-долу еднакви, пише Дейвид Марш. Когато европейската единна валута беше въведена през 1999 г., тогавашният германски канцлер Хелмут Кол заяви, че съществуването й е „въпрос на война и мир“. Като се вземат предвид направените паралели, не е изненадващо, че политици и централни банкери по време на кризата с еврото често използват езика на „взаимно гарантираното унищожение“, за да се опитат да получат своето.
Идеята е проста. Трябва да убедят другите да избягват определен курс на действие, за който се твърди, че може да доведе до ужасни последици. И така се връщаме към Студената война. Тогава стратегията се основаваше на идеята, че ако Съветският съюз или САЩ започнат ядрено нападение, това автоматично ще породи бурни реакции и ще нанесе смъртоносен удар на самия нападател. Нито една от страните не искаше да се самоунищожи. Затова така и не станахме свидетели на ядрено нападение. Надделяха ядрените оръжия за възпиране на такива нападения.
В момента сме свидетели на същите принципи. Управителят на Гръцката централна банка заяви пред депутати от гръцкия парламент преди две седмици, че отхвърлянето на рестриктивните мерки, наложени на страната по кредитната програма на ЕС и МВФ, ще доведе до „самоубийство“. Гърция се въздържа (засега) от отказ и прие предложенията. По същия начин решителният Лоренцо Бини Смаги, член на борда на директорите на Европейската централна банка, смята, че всяка своенравна страна от еврозоната, която се замисля за преструктуриране на дълга си, обрича всички на „политическо самоубийство“. До този момент никой не е направил такова нещо.
Политиците застъпват подобни аргументи, за да убедят европейските банкери да удължат срока на кредитите за неплатежоспособните държави. В противен случай всички ние ще пострадаме. Висш служител на германското правителство предупреди преди време, че единственият начин Гърция да избегне нова военна диктатура е да остане във валутния съюз. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози използват всяка възможност да заявят, че разпадът на еврото ще срине Европа. Любимата фраза на Меркел е: „Ако еврото се провали и Европа ще се провали.“ Завръщане към класическия език на конфликта между суперсилите.
Подобен език може да е от помощ на пръв поглед. Той кара политиците, технократите и банкерите да приемат определени решения и да „печелят време“. Но със сигурност не е здравословен. През последните 15 месеца бяха взети редица прибързани решения, целящи да избегнат последици, които се смятаха за катастрофални, но тези решения не доведоха до много конкретни резултати с изключение на това, че отслабиха статуса и доверието в институциите, взели тези решения. Сред тези институции са ЕЦБ, МВФ, Европейската комисия в Брюксел и германското правителство. Списъкът е доста дълъг.
Все по-неоснователни стават заплахите, че предприемането на действия в разрез с общоприетите ще доведе до Армагедон. Никой не се сеща например, че ако Гърция наистина просрочи задълженията си, ЕЦБ наистина ще откаже да приеме всички гръцки облигации като обезпечения. А преди няколко дни холандският финансов министър Ян Кеес де Ягер призна, че „едно краткосрочно понижение на рейтинга“, което ще последва след задължителното преструктуриране на гръцкия дълг, няма да доведе до чак толкова лоши последици.
Резултатът е, че повече не може да се има вяра на големите институции, които се борят с еврокризата. Това са изключително лоши новини за справянето с бъдещи катаклизми.


По „Маркет уоч“

Прочети цялата новина

Свързани новини: