НАТО затъва в пясъците на Либия

 Кон Кохлин 

Когато преди четири месеца Дейвид Камерън отправи призив от името на редица държави за военна интервенция в Либия, в управляващите среди се смяташе, че либийският диктатор полковник Муамар Кадафи ще разбере, че дните му са преброени, щом бойните самолети на НАТО открият огън срещу войските му.

За Камерън и основните му съюзници в кампанията срещу Кадафи сякаш не бе толкова важно, че главната цел на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която даде юридическо основа за военната акция, бе да защити бунтовниците срещу режима на Кадафи от силите, верни на либийския лидер.

Непоклатимо убеден в очаквания изход на операцията, Камерън обяви, заедно с президентите на Франция Никола Саркози и на САЩ Барак Обама, че военната офанзива ще приключи само след като Кадафи бъде свален от власт. Така военната акция, изградена въз основа на концепцията на либералния интервенционизъм, се превърна в операция за смяна на режима.

За да постигне тази цел, НАТО предприе бомбена кампания с най-модерни средства, с която едновременно да засили натиска над режима на Кадафи да отхлаби хватката си над властта, и да защити цивилното население на Либия.

Хилядите въздушни удари на НАТО бяха насочени срещу системите за противовъздушна отбрана и войските, верни на Кадафи. Но основна мишена на кампанията бе самият режим. Бомбардирани бяха казармите на диктатора в Баб ел Азизия и жизненоважни пътища за доставки на гориво.

Но въпреки че операцията на НАТО продължава четвърти месец, Кадафи държи властта в Триполи също толкова здраво, колкото при падането на първите бомби през март. През последните дни видяхме на каква подкрепа се радва либийският лидер, когато хиляди негови привърженици се стекоха в Триполи, за да изслушат речта му.

Неговият син и наследник Сейф ал Ислам се появи по френската телевизия, за да заклейми хората, предприели офанзивата на НАТО. “Никога не ще се предадем. Ще се бием. Либия е нашата страна. Смешно е някой да каже на баща ми да напусне страната”, каза той в интервю.

Но докато решителността на клана Кадафи е все така твърда, същото не може да се каже за страните от НАТО, а арабските държави, подкрепили първоначално интервенцията, сега отчаяно търсят начин да се разграничат от нея. От самото начало на военната офанзива сериозна пречка пред действията на НАТО бе фактът, че само половин дузина страни се включиха във военните действия.

Това означава, че основната част от близо 9000 полета на бойни самолети бяха извършени от британската и френската авиация. Значителен принос във военните усилия дадоха Дания, Норвегия, Белгия, Йордания и Катар.

Но много други страни от НАТО и преди всичко Германия от самото начало не харесаха настояването на Камерън и съмишлениците му, че крайната цел е сваляне на Кадафи, а не защита на цивилните либийци. Тези страни направиха каквото можаха, за да попречат на военната операция, отказвайки жизнено важна техническа подкрепа като самолети цистерни за презареждане във въздуха, и възразявайки редовно срещу нападения над обекти, които не са пряка заплаха за цивилното население на Либия.

Тлеещото напрежение, което силно намаляваше ефикасността на мисията на НАТО, изби на повърхността с изявлението на италианския премиер Силвио Берлускони, че от самото начало е бил против военната операция. “Аз съм против тази интервенция, която ще има неясен край”, каза той.

Тези думи на Берлускони имат голяма тежест, тъй като военновъздушните удари на НАТО срещу Либия са силно зависими от сътрудничеството на Италия. Оперативният щаб на НАТО е в Неапол, а повечето бойни самолети излитат от военновъздушни бази в Южна Италия. Италиански служители неотдавна дадоха да се разбере, че няма да подкрепят ново 90-дневно удължаване на военната операция на НАТО, чийто срок изтича в края на септември.

Но най-сериозната заплаха за надеждите на ...

Свързани новини: