Дойче веле: Бедните българи – на вафли и постни сарми

Бедността вече е обхванала 25% от българите. Над 50% се ограничават в покупката на стоки от първа необходимост, а 7% пропускат основни хранения. На този фон милостинята на ЕС е добре дошла. Коментар на Георги Папакочев.

За четвърта поредна година Българският червен кръст раздава хранителни продукти на уязвими граждани по програма, финансирана от ЕС и прилагана от Държавния фонд „Земеделие“. Всъщност става дума за обикновена милостиня, която ЕС раздава на своите най-нуждаещи се и бедни граждани. В схемата участват 19 страни, като изненадващо най-много помощи се стичат към… Италия – поради огромния наплив на африкански емигранти там. Излишни запаси и допълнително закупени храни се разпределят между семейства в затруднено положение, възрастни хора с недостатъчно средства, бездомници, хора с увреждания, деца в рисково положение, бедни работещи и лица, търсещи политическо убежище. В България над четвърт милион граждани ще се сдобият с по пет килограма ориз, три пакетчета спагети, три кутии обикновени вафли, пакет пшеничен грис и – забележете! – с цели 2 кутии постни лозови сарми! При това – не наведнъж, а на няколко транша! Впоследствие към тези лакомства може би ще бъде добавено малко брашно и така – до следващото раздаване догодина…
Спомени от бъдещето
Тези дни местна социологическа агенция констатира, че 90 на сто от българите очакват бъдещето с безразличие или отчаяние, че кризата е ударила жизнения стандарт на 93 процента и бедността вече е обхванала една четвърт от българските хора. В края на май националната статистика обяви, че повече от половината българи се ограничават в покупката на стоки от първа необходимост и срещат тежки затруднения при плащането на сметки за ток и парно. 7 на сто от българските европейци пропускат основни хранения, 11 на сто не ходят на лекарски прегледи поради неплатени здравни застраховки и най-вече поради ужас от евентуални разходи за здраве, а на т.нар. „работещи бедни“, чийто брой надхвърля четвърт милион, мизерната заплата въобще не гарантира изход от бедността.
В търсене на дъното
България е на последно място по покупателна способност в ЕС. Докато в Германия частният сектор плаща на своите работещи по 30 евро на час, българите почасово получават 3 евро, при средно за съюза 22 евро. Неслучайно пет от седемте най-бедни икономически райони в Европа, са в България, като прословутият Северозападен район (Видин, Враца, Монтана и Плевен) има съмнителната слава на най-беден на Стария континент. По земите, възпети от Радичков, хората изкарват няма и една трета от средното за ЕС. Световната банка наскоро упрекна българското правителство, че не само не е облекчило най-бедните в условията на икономическа криза, но дори е увеличило бремето им със съкращения на разходите за здравеопазване и образование.
Нека да е лято
Засега само един от обявилите се кандидат-президенти декларира в програмата си намерение за борба с бедността. Останалите вероятно няма да включат в кампанията си подобна унизителна и отблъскваща тема за една „просперираща“ и намираща се в магистрален „възход“ евро-балканска държавица. Още по-малко с проблемите на тежката сиромашия ще се занимават предложените от различни политически партии главно за преизбиране кметове и общинари, това също е под тяхното регионално достойнство. А и неотдавна в Загреб самият министър-председател обяви, че в България се живее добре, при това много по-добре, отколкото в Хърватия! Просто в неговите представи с вафлите и постните лозови сърми на Червения кръст населението охолства – истински и по европейски…

/КРОСС/

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: