Творби на отличените в поетическия конкурс

Национален конкурс за поезия  се проведе в рамките на Яворови дни –Поморие 2011. Жури с  Председател поетесата  Маргарита   Петкова и членове  -  Ваньо Вълчев-поет и Петя Казакова -учител по български език и литература,  присъди следните награди :
Първа награда – Мариана Дафчева   от гр.Асеновград за цикъл стихотворения
Втора награда – Илко Илиев  от гр.Сливен  за цикъл стиотворения
Трета награда – Лили Качова от гр. София  за цикъл стиотворения

Край         морето

Мариана Дафчева

Първа награда

„Стоях загледан : едностайно

вълната гонеше вълна

в море – пустинно и безкрайно.”

/Край морето – П.Яворов/

 

 

Преди разсъмване

самотен вятър

оплаква

надрасканите рокли на медузите – булки нецелунати

с раздърпани воали,

повярвали, че могат да са пеперуди …

А  често вместо в  Пепеляшка ,

в  поредната  Кибритопродавачка

се превръща

Ариел,

ако не слуша.

Мечтателки морето не  обича .

Недорисувани  въздишки

върху платното на художник

вълните са.

Навярно само скришом водораслите

понякога  успяват по гладката му кожа да нарисуват

слънце,

та било и то  в  зелено.

С черупките  си мидите  прикриват

случайно

приплъзнал се зад синьото

мастило

звезден смях.

Затуй е крехка същността на перлата.

И само пристъна  разбира

как от черупката на мъртви риби

е направен,

избелен на медузите в платното.

Мечтите им скалата кротко носи

докато

надвисне като сянка над водите

и се превърне   във   прибой.

Тогава

с недорисувани въздишки

медузите

ще дотанцуват

палитрения танц на пеперудите,

а  Ариел ще бъде Пепеляшка…

Преди разсъмване.

Вслушване в тишината
Илко Илиев

Втора награда

Очите ти отронват тихи истини ,

в едно небе , по-синьо и от памет.

Не са очи , а глътки обич плиснала,

не си жена , а песен във кръвта ми.

Ръцете ти са нежни бели стръкове

и се пригалвам в малките им длани.

Не две ръце , а радост непомръкнала,

това,  което вътре ще остане…

А  ти мълчиш , във сянката на думите,

самотен цвят , прикапал по поляни.

Така  дочувам тишината , струнната ,

стоплена във индигово мълчание.

И в   светлата си прелест , без да искаш ,

създаваш ноти от Любов и  смисъл.

Адажио  за мокър гларус

Лили Качова

Трета награда

Когато синевата завали

и впила дъх в дъха й чезна цяла ,

небето слиза с мен да помълчи,

лепи крило на болното ми рамо.

И пия непомерна светлина –

на крачка от живот и смърт,

на глътки лудост .

Или  е повод пак да се родя –

във друго време някъде и друга.

Морето ще си взема.

В юлски дъжд

ще пея с рибите хорали,

с тях ще расна.

…А може би била съм там веднъж?

Търкулвам се –

сълза в око на гларус.

 

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: