Иво Инджев: Смелите журналисти предимно са сред безработните

- Защо стана дефицитно дискусионното предаване в българските ефирни телевизии?

- Имам малко по-различно гледище: дефицитна е по-скоро позицията на водещия. Наложи се криворазбраното изискване за плурализма като абсолютно задължително (едновременно) представяне на различните гледни точки. В името на т.н. баланс на мненията често се канят неадекватни опоненти и това профанизира разговора. Нормално би било една медия да защитава плурализма с цялостното си поведение, а не да превръща караницата във формат, зад който се крие неумението и нежеланието водещият и медията да защитят определена позиция (за да не им се карат и наказват невидимите за публиката истински медийни началници сред политиците и олигарсите).

- Има ли все още потребност в публиката от дискусионни предавания спрямо началото на промените след 1989 г.?

- Често чуваме доста нахални твърдения за това от какво „не се интересуват хората“. Някакви шефове са си присвоили правото да предопределят интереса на аудиторията според собствените си нагласи и подозрения. Уж хората не се интересували от политика, а се оказа възможно един личен блог да привлича хиляди читатели на ден само и единствено с „безинтересни“ статии за политика и история. Давал съм този пример (не от нескромност, а просто заради убедеността в неговата автентичност): един мой памфлет за Ленин, по повод негов оцелял барелеф в София, генерира повече от 36 000 влизания за деня. А уж хората не се интересували…

- Ако има спад на интереса към дискусионното предаване, кой има „вина” за това: собствениците на медиите, „изхабяването” на водещите, умората в хората?

- Умората на хората е удобно извинение, но манипулациите и скуката от екрана са истинското обяснение. Така е и в политиката: хиляди са управниците през годините (и вековете), единици са държавниците. Журналистиката е творческа професия, но за публицистиката се иска и нещо повече: комбинацията от „дълга памет“ плюс характер. Памет имат мнозина, но онези с характера са систематично „отстрелвани“ от бракониерите по върховете, където са се притаили задкулисните кукловоди на медиите.

- Има ли замяна на реалните проблеми с псевдо-скандали във водещите телевизии? Каква е вината и на журналистите за това?

- Една тема трябва не само да бъде позволена, но и разпозната като значима, за да бъде разработена. Само че в българските медии е масова практика темите да „ се подсказват“ или „спускат“ отгоре. А за потенциалните събеседници има негласни, но ясни (за авторите и водещите) забранителни списъци. За илюстрация (една от многото): Светла Петрова току-що сподели с имена в интервю за в. „Култура“, че в Би Ти Ви е имала забрани кого да кани (например Татяна Дончева).

- Може ли да се говори за „Макдонализация” на предаванията, особено на сутрешните блокове?

- Основният порок на сутрешните блокове е в това, че се наложи състезанието на рейтингите. Така бяха селектирани водещи с поведение, което е удобно на „величията“ сред гостите, за които всички се борят. Успява да ги привлече онзи, който им осигури най-големия комфорт. Водещият и предаването получават най-високата гледаемост и съответният рейтинг. Така парадоксално се оказва, че най-послушните са най-добри!

- Какво е мнението ви за качества на водещи и на събеседници в ефирните телевизии?

- Събеседникът може и да няма качества и тъкмо по тази причина да е поканен – да се види, що за екземпляр ни управлява. Но за такъв подход и такова изобличаване се изисква водещ с качеството, наречено смелост. Но тъй като тя е свързана с оцеляването на екрана, смелите предимно са сред безработните.

* Интервюто е взето във връзка с разработването на магистърска теза по телевизия във ФЖМК. Публикуваме го със съгласието на събеседниците.

Прочети цялата новина

Свързани новини: