Камен Колев, зам.- председател на Българската стопанска камара: Държавата не трябва да е играч на пазара, а да създава условията за бизнес

Камен Колев е завършил Техническия университет в София със специалност „Системотехника” и има защитена дисертация „Доктор по системен анализ”. Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция. Председател на Комитета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 41-вото НС. В БСК работи от 27 години, като последователно е заемал длъжностите главен експерт, директор, главен директор. От 2005 г. е зам.-председател на БСК и отговаря за индустриалното развитие, инвестициите и икономическите анализи.

- Господин Колев, има ли признаци, че икономиката излиза от кризата?
- Действително има такива индикации, но както изглежда, процесът на излизане от кризата ще бъде труден и продължителен. Един такъв признак е и ръстът на износа с 56 % за първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Експортът в някои сектори достигна и даже надмина предкризисните години. В това отношение добре се движат електротехническата промишленост, производството на метали. Специално при черните метали предкризисните нива все още се догонват, но там повлия и затварянето на „Кремиковци“. Все още се възстановяват производството на облекла, текстил, кожарската индустрия. Обнадеждаващо е , че търговското салдо за първите три месеца на година е положително – 273 млн. лв. Основен принос за това има износът на мед с 14 %, горивата с 13%. За съжаление обаче цялото машиностроене като отрасъл формира едва 16 % от износа. На облеклата се падат 7 % , при условие че в добрите години те формираха 20 % от експорта. 65% от увеличението на целия износ се дължи на по-голямото количество изнесени стоки и около 35 % на по-високите цени на световните пазари и на международната конюнктура. За това България няма някакъв принос.

- Казахте, че процесът на излизане от кризата ще бъде бавен, какво го забавя?
- Въпреки че експортът се увеличава, оказва се, че вътрешното потребление намалява, макар и с по-бавни темпове. На годишна база през първото тримесечие на тази година в сравнение с първото тримесечие на миналата година то е паднало с 0.5%. Потреблението е функция на доходи, платежоспособно търсене и бизнес среда. То е основният индикатор за формирането на брутния вътрешен продукт. Намаляват и общо и инвестициите – публични и частни. През първото тримесечие на тази година те са били 3.5 млрд. лв., а през същия период на миналата година – 4.2 млрд. лв. Спадът само на преките чуждестранни инвестиции е с около 50 млн. лв. Специално частният сектор не инвестира, защото може би още чувства несигурност за бъдещи пазари и приходи. Все още е слабо и усвояването на парите от европейските фондове, които са основен източник за финансиране. Към 1 юли сме усвоили около 12% от предвидените пари за сегашния програмен период.

- Казахте, че инвеститорите са несигурни, какво ги плаши и отблъсква?
- Тази несигурност идва от общата световна несигурност, а причините, които им пречат в България, са известни. Бих споменал на първо място липсата на добра инфраструктура – пътна и пристанищна. На второ място бих поставил проблемите, които чуждестранните инвеститори срещат при намирането на висококвалифицирана работна ръка. Има потребност от инженери и технически специалисти, които нашата образователна система все по-малко осигурява. Две трети от завършващите студенти са мениджъри, икономисти, юристи, а няма специалисти, които да се занимават с реалното производство. Бюрокрацията, престъпността, мудното решаване на съдебните спорове са също хронични проблеми, които ни съпътстват през последните години. Затова ние съветваме нашите предприемачи и чуждестранните инвеститори да решават търговските спорове чрез арбитраж. Заради кризата се увеличава и сивата икономика. Всеки се стреми да намалява плащанията към бюджета и осигурителните фондове. А тя в много случаи изкривява пазарната среда. Мнението на бизнеса е, че самата държава не трябва да участва в пазара. Тя само трябва да създава добри условия за бизнес.

- Кой пазар имате предвид?
- Трябва да се ограничи ролята на държавата като инвеститор. Инвестициите трябва да се правят от частния бизнес или чрез публично-частно партньорство, а не самостоятелно от държавата. Друг проблем, който ще оказва влияние през следващите години, е формирането на цените на някои монополни услуги – електроенергия, вода, газ. Регулаторът в много случаи си позволява т. нар. кроссубсидиране. Задържат се цените за населението за сметка на индустрията. Но това намалява конкурентоспособността. Щадейки домакинствата, тежестта се прехвърля върху промишлеността . Но тези високи цени в крайна сметка пак се връщат при населението чрез стоките, които произвежда индустрията. Освен това се очаква електроенергията да поскъпне с около 30 % през 2013 г., когато вече трябва да се плащат въглеродните емисии.

- Какво ви е мнението за новата стратегия за привличане на инвестиции?
- Това е добър документ, в чието изготвяне бизнесът също участва. Очертани са приоритетните сектори, които биха могли да донесат по-висока добавена стойност. Проблемът е, че ние сме добри при подготовката на документи, а после имаме проблеми при тяхното изпълнение и реализация.

- Безспорно кризата наложи нови условия, необходимо ли е преструктуриране на икономиката?
- Както казах вече, държавата не трябва да преструктурира, а да създава условия за бизнес. Тук акцентът трябва да падне на инфраструктурата и иновациите. Секторите, които ще дърпат напред икономиката, са екологичното земеделие, туризмът, фармацията, електротехническата промишленост. Трябва да се подкрепят иновациите, а не отделни сектори.

- Няколко пъти споменавате за бизнес средата, в момента тя добра ли е у нас?
- Въвеждането на мълчаливото съгласие за регистрационните режими е сериозен пробив, както и намаляването на административните такси. Заради промените на закона се подготвят и съответните наредби и след това очаквам ефектът да се усети от бизнеса. По отношението на финансирането на бизнеса все още има проблеми. Банките не намаляват лихвите. БСК има идеята да настоява за драстично намаление или за премахване на таксите за предсрочното погасяване на кредитите, защото те ограничават пазара за рефинансиране.

- В момента са актуални проблемите около обществените поръчки, подготвят се и промени в закона, одобрявате ли ги?
- Промените са свързани с т.нар. ин хаус конкурси, при които държавни и общински структури ще могат да възлагат поръчки на собствени фирми без търг и конкурс. КЗК ограничи тези поръчки само за комуналния сектор, но на практика те са източник на корупция и за източване на държавни средства. Нашата логика беше точно обратната – кандидат-изпълнители, свързани с възложителя, изобщо да нямат право на участие в конкурсите. Тук има конфликт на интереси, защото възложителят не може да бъде безпристрастен, когато участват негови фирми. Това се отразява при подготвянето на условията и оценката на офертите. Тук стои въпросът и за цената. Конкуренцията е решаваща при обявяването на търг или конкурс, а когато тях ги няма, обществената поръчка става източник на корупция. Законът има и друга слабост. Никой не следи за сроковете при плащането на вече реализирани проекти. Някои възложители злоупотребяват с това и забавят парите. Освен това съгласието да ти забавят парите понякога става решаващото да спечелиш поръчката. Това изкористява цялата система. Затова ние настояваме срокът за плащане да е фиксиран на 1-2 месеца, както изисква директивата за забавените плащания на ЕС. Ненапразно България е на последно място по ефективност на публичните разходи. Иначе в закона са предвидени и доста добри неща.

- Голяма част от фирмите у нас са малки и средни, какви са техните основни проблеми?
- Те са по-чувствителни във финансово и в кадрово отношение в условията на криза. Затова и те по-често преустановяват дейност или фалират. Проблемът е, че цялостната бизнес среда у нас все още не създава условия за устойчивост на тези малки и средни предприятия да останат на пазара.

- Каква в момента е междуфирмената задлъжнялост?
- Тя е около 160 млрд. лв., което е два пъти повече от БВП. В Европа и САЩ това съотношение е 1:1. Тази задлъжнялост е с 10-11% по-висока от приходите на фирмите. Заради нея много от компаниите се декапитализират.

- В момента тече бюджетната процедура за следващата година, ще иска ли бизнесът някакви промени в данъчното законодателство?
- Не бих казал. Данъчната система действа като цяло добре и тя трябва да се запази. Като няма друго какво да предложим на инвеститорите, нека ги привличаме с по-ниски данъци. Въпросът е да се направи административна реформа, която да ограничи публичните разходи и да е ясно данъците за какво всъщност се харчат.

- Сякаш отново се появява проблемът със скъпите горива?
- Няма как да избягаме от тенденциите на световните пазари. По-важното е с изпълнението на програми за енергийна ефективност да се компенсира влиянието на тези цени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: