Родопското село Хухла и старнните празници

07/18/11 23:04
(http://e-vestnik.bg/)

Родопското село Хухла и старнните празници

Камъните на цар Дарий. Снимки: авторът

Чувал ли е някой за малкото родопско селце Хухла? Като изключим потомците на родените там, малцина знаят за него. А щастливците сред тях всяка година се събират тук в средата на юли. На висок хълм, от където се виждат Турция и Гърция, се провеждат „Мистериите на Хухла”. Събират се хиляди.

Всичко е организирано от Иван Бунков, издател на в. „Нов живот” в Кърджали и община Ивайловград – без никакви проекти, европейски фондове и т. н. В празника са смесени езически обичаи и християнски ритуали, митове и легенди, преклонение към красотите на природата, така щедра към този край.
Започнало през 1983 година като събор на селото, днес Мистериите вече имат статукво на сериозни празници, посещавани от писатели, поети, историци, музиканти, не само от България, но и от съседните държави.

Трио свири класическа музика пред водопада. Снимки: авторът

В селото постоянно живеят около 30 суши, без канализация, само с кладенци. Но веднъж в годината тесните уличики са задръстени с коли с различни номера от цялата страна. Един ден в годината тук е „центърът на света”, според надписа на малкото помещение, където се помещава кръчмата. До нея има зала, където с фотоси са показани красотите на този край – археологически, природни.

Хиляди хора пътуват стотици километри в най-голямата горещина, за да походят пеш няколко часа по острите камъни на планината, да посетят две светилища и да си разхладят краката в бистрите води на река Арда.
Според легендите през този регион е минавал цар Дарий, тук е било център на усилен златодобив, с технология известна само на местните траки.

Връчват на тенора Калуди Калудов статуетката “Почетен селянин на Хухла”. Снимки: авторът

За тези, които сега посещават това място, остава усещане, че то е неповторимо. На висок хълм над селото, доминиращ над останалите, е имало светилище през XII в. пр. Хр. След това е създаден и амфитеатър, където сега се провежда официалната тържествена част. На това място векове по-късно е изграден и параклис „Свети Илия”.

Надолу от Хула, по стръмния клон към реката има едно място за усамотение, където човек губи ориентация за пространство и време - някак си се разтваря и изчезва, слива се природата. Това става до малък водопад, висок около 5 метра на „Хармищанското дере”., Самото ждрело и високо над 10 метра, като че ли приютява хората, без да ги потиска. Водопадът е различен от другите. По него водата не тече шумно от височина, а се слива по дълга плоскост обрасла с някакъв вид растение.

Участници в събора нагазиха в река Арда. Снимки: авторът

Има версия, че водата идва по подземни проходи от друго светилище, там на върха, където са живели жреците, които са управлявали златодобива. Те знаели някакъв тайнствен начин, по който са отделяли златото от оловото.
Ходенето до този водопад се е правило от дълги години, защото успокоява. Хората го усещали интуитивно. На това място вече за трето лято свирят класически музиканти. Тази година това бе триото от Александър Колев - пиано, Анелия Сталева – цигулка и Ивайло Василев флейта. Те приковаваха вниманието на десетките слушатели насядали по камъните.

За да установи какво привлича хората тук, Иван Бунков докарал група учени от лаборатория към БАН. При посещението си те забелязали, че един от камъните е обработван от човешка ръка. Той представлява фигура на човек, поставил ръката в юмрук на сърцето си.

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/18/11 23:04 http://e-vestnik.bg/12241/do-rodopskoto-selo-huhla/