Брюксел дава €1 млрд. на малки и средни фирми за иновации

Малките и средните предприятия ще могат да разчитат на 1 млрд. евро за иновации през следващата година по линия на Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, заяви в София Мария Велкова, експерт в Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия. 120 млн. евро ще бъдат отделени за рискови научни изследвания.
Мойра Гейгън-Куин, еврокомисар по изследователска дейност, иновации и наука, обяви вчера в Брюксел отпускането на близо 7 млрд. евро, предназначени да дадат старт на иновациите чрез научни изследвания. Очаква се тези финансови средства, осигурени по линията на Седмата рамкова програма на ЕС, най-много отпускани някога от Европейската комисия, да създадат близо 450 000 работни места и почти 80 млрд. евро ръст на БВП през следващите 15 години.

Очакват се 16 хиляди бенефициенти

Финансирането на научните изследвания от ЕС заема челно място в политическата програма и вече е в центъра на съгласувана стратегия за иновации - Съюза за иновации, от каквато се нуждае Европа, ако иска да се конкурира с големи и динамични страни като САЩ и Китай, съобщиха от пресслужбата на ЕК. С безвъзмездните средства ще се насърчават научните изследвания за преодоляване на най-големите предизвикателства, пред които е изправено обществото в Европа и по света. Сред бенефициентите, които се очаква да бъдат около 16 000, ще бъдат университети, научноизследователски организации и предприятия. Особено внимание ще бъде отделено на малките и средните предприятия, уточни Мария Велкова. Ще има и нова награда на ЕС за новатори жени, чиято работа е финансирана по линия на Седмата рамкова програма. По-голямата част от поканите за представяне на предложения за финансиране ще бъдат публикувани днес.
Управляващ орган по тази програма у нас е Министерството на образованието, младежта и науката. В България има добре изградена контактна мрежа, към чиито експерти могат да се обръщат бенефициентите, поясни Диана Попова от Министерството на образованието, младежта и науката. Европа отново показва, че е готова да постави научните изследвания и иновациите на челно място в политическата програма за растеж и работни места.

Възвръщаемост на всяко евро

Конкуренцията за това финансиране, обхващаща цялата територия на ЕС, ще обедини най-добрите европейски изследователи и новатори за решаване на най-големите въпроси на нашето време, като недостига на енергията, продоволствената сигурност, изменението на климата и застаряването на населението. Комисията предлага значително увеличение на финансирането за научни изследвания и иновации за нашата програма „Хоризонт 2020“ след 2013 г. и аз искам да покажа на данъкоплатците, с поканите за представяне на предложения, които обявяваме, нашата решимост да получим най-добра възвръщаемост от всяко евро“, заяви комисар Гейгън-Куин. Поканите за представяне на предложения са съсредоточени главно върху интегрирането на изследователската дейност и иновациите, за да се решат стоящите пред обществото предизвикателства и да се създадат устойчиви работни места и растеж чрез осигуряване на водеща позиция за Европа на бъдещите ключови технологични пазари. Това ще се постигне чрез предоставяне на най-голямата досега подкрепа за дейности, помагащи да се изгради връзка между научните изследвания и пазара, като се покаже например, че новите технологии имат търговски потенциал или че са приложими в достатъчно голям мащаб, за да бъдат жизнеспособни от промишлена гледна точка. Този пазарен подход е в центъра и на европейските партньорства за иновации (EПИ), създадени в рамките на плана за действие на Съюза за иновации.

Застаряващо население

Всяко ЕПИ, включително пилотното партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, ще бъде подкрепено от проекти по Седмата рамкова програма. Като цяло 220 млн. евро от наличните 656 млн. евро за изследвания в областта на здравето и 240 млн. евро от финансирането в размер на 1,3 млрд. евро за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) ще бъдат предназначени за работа, свързана с предизвикателството да се осигурят грижи за застаряващото население. Останалата част от финансирането за ИКТ ще бъде предназначена за ключови разработки в областта на инфраструктурите за мрежи и услуги, нано-/микросистемите, фотониката и роботиката, технологиите за цифрово съдържание и езиковите технологии, както и за приложения като ИКТ за здраве и ИКТ за енергийна ефективност. Европейският съвет за научни изследвания (ECНИ) ще даде близо 1,6 млрд. евро на най-добрите старши и млади изследователи, работещи в Европа, поясниха от ЕК.

Мобилно развитие на учените

С цел да се изгради връзката между резултатите от граничните изследвания и пазарната им реализация е въведена инициатива за „доказване на концепцията“. Друга инициатива са новите „Безвъзмездни средства от ЕСНИ за постигане на синергия“, чиято цел е да бъдат подкрепени няколко малки групи изследователи, работещи съвместно по един и същ проект. По програмата „Мария Кюри“ ще бъдат осигурени близо 900 млн. евро в подкрепа на мобилността и професионалното развитие на около 10 000 висококвалифицирани изследователи. Тази сума ще включва 20 млн. евро за пилотен проект за финансиране на европейски докторантури в сферата на промишлеността, за стимулиране на предприемачеството и сътрудничеството между университети, научноизследователски институции и дружества. Запазените за изследвания в областта на околната среда 265 млн. евро ще помогнат за решаването на важни предизвикателства, като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и ресурсната ефективност.

Напред излиза биоикономиката

В отговор на нарастващото търсене на по-безопасни и по-здравословни храни и устойчиви биоресурси Европейската комисия ще инвестира над 307 млн. евро за изграждане на силна биоикономика, която ще подобри производствените методи, ще създаде нови отрасли и ще осигури работни места. Предназначените за нанотехнологии 488 млн. евро ще бъдат съсредоточени в области като фабрики на бъдещето, „зелени“ автомобили и енергийно ефективни сгради. Научните изследвания и иновациите за по-чист, по-безопасен и по-ефикасен транспорт и мобилност ще получат 313 млн. евро.
Комисията заделя 40 млн. евро за инициативата „Интелигентни градове“ с цел да помогне за намирането на по-ефективни начини за използване на енергията и осигуряване на градски транспорт.
Досега 2231 български университета, институти и предприятия са кандидатствали за финансиране по линия на Седмата рамкова програма, като 305 от тях са стигнали до сключването на споразумения за финансиране. Нивото на успеваемост у нас е 17,1% при 21,5% средно за Европа. От 27 държави - членки на ЕС, България се нарежда на 20-о място по успеваемост на проектите, твърди Мария Велкова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: