Българите в Испания нямат намерение да се връщат

Тенденцията е за трайно заселване в чужбина и загуба на матерен език. Това стана ясно от проучване на Института за икономически изследвания на БАН, съобщиха от института. Над 66% от българите, които живеят в Испания, харчат почти целия си доход по време на престоя в чужбина. Основно те са заети в 3 сектора – хотелиерство и ресторантьорство, строителство, транспорт, и печелят средно по около 900 евро на месец. Това сочи изследване на българската диаспора в Западна Европа – трансгранична мобилност, национална идентичност и развитие, представено днес от Института за икономически изследвания на БАН. Една пета от сънародниците ни в Испания декларират, че имат по-добро самочувствие от испанците, а 73.32% – че не възнамеряват да се върнат в България през следващите 5 години, подчерта доц. д-р Веселин Минчев, заместник-директор на Института и ръководител на екипа. Според него тенденцията е за трайно заселване в чужбина, като вече се регистрира и начало на загуба на български език. 2.71% от децата на преселниците ни в Испания не знаят изобщо матерния си език, а в почти една трета от семействата се говори на български и на испански. Над 60 на сто от родителите не биха ги окуражили да учат, да работят, да се преселят и да се върнат у нас, става ясно от изследването. Проблемът не е, че сънародниците ни заминават в чужбина, а в това, че българските майки са загубили доверието си в нашата държава, подчерта и доц. д-р Йордан Калчев от ЮЗУ "Неофит Рилски". Според него миграцията ще се отрази негативно на демографската картина в България – застаряване на населението, промяна на етническия състав и намаляване на квалифицираната работна ръка. Като основна причина за заминаването си в Испания сънародниците ни посочват желанието да живеят при по-висок жизнен стандарт и да получават по-високо заплащане. Само 12,5% изтъкват, че са заминали, за да подпомагат семейството си или други близки, останали в България. Българите в Испания са особена категория емигранти – някои заминават в зряла възраст, гледат по-дългосрочно на преселването си в чужбина и се интересуват основно от начина на живот, обясни доц. Минчев. Преди да заминат те са притежавали жилище, кола и земеделска земя. Имущественият им статус в Испания показва, че и там те харчат парите си за същите неща – 73.7 на сто са придобили нов автомобил, 26.5% - жилищен имот, а 0.6 на сто – земеделска земя. Близо половината от деклариралите 8.9%, че са собственици на акции и ценни книжа у нас, са закупили финансови инструменти и в чужбина, става ясно от изследването. Получените резултати сочат, че 54.7 на сто от българите работят в компании на испански собственик, а 21.8% – при сънародници. 12.2 на сто са заетите като помощници в чуждо домакинство, а 7.9% – в земеделието. Най-много от сънародниците ни – 15.9%, работят в хотели и ресторанти, 14.5 на сто – като домашни помощници, 11.1 – в строителството и 9.4 – във фирми за транспорт, складиране и съобщения. Като сектори, те се припокриват и с трудовата им заетост в България, коментираха икономистите на БАН. Според тях образователният статус на сънародниците ни в Испания също не е за подценяване – преобладават завършилите средно професионално или средно общо образование, но 14.9% са бакалаври, а 8 на сто – магистри. Характерна разлика със завърналите се български емигранти е и начинът на заминаване в чужбина. Болшинството от българите, отишли да живеят и работят в Испания – 52%, са направили това чрез покана от близки и роднини, и само под 5 на сто – с индивидуален трудов договор или фирма-посредник. Близо една трета от тях декларират, че са заминали без предварителна подготовка, като в същото време 40% са започнали работа веднага, а други 14.8 на сто – до един месец. Една от възможните причини за това са силно развитите емигрантски мрежи, коментира доц. Веселин Минчев. Изследването сочи, че българите са приети много добре от местните хора, административните власти и работодателите в Испания. Когато имат проблеми те предпочитат да се обърнат към сънародниците си там, приятели чужденци или да се справят сами, подчерта заместник-директорът на Института. По-малко от половината българи – 42.29%, общуват с близките си в родината веднъж седмично, 20.55 на сто поддържат контакт с тях ежедневно, а 21.74% – всеки месец, сочи още изследването. Според статистиката сънародниците ни там са девета по численост общност в Испания. Проучването на нагласите на българите в Испания е част от проекта на Института за икономически изследвания на БАН за изследване на диаспората ни в Западна Европа. То се реализира от екип учени от БАН, УНСС, ЮЗУ "Неофит Рилски" и London Metropolitan University, като се финансира от Фонд "Научни изследвания. Проведено е тази година в 24 населени места на 15 испански провинции и е представително за две трети от преселилите се там 170 хил. българи. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: