Писмо да сестра ми Яна или защо скриха шествието в парка

07/19/11 23:44
(http://e-vestnik.bg/)

Писмо да сестра ми Яна или защо скриха шествието в парка

Кадри от вчерашното шествие в парка в София, в памет на 28-годишната Яна, удушена преди 10 дни на това място. Повечето медии не показаха шествието, защото се възприема от тях донякъде като протестно срещу полицията и властта. Снимка: Асен Тонев

Б. р. - Българските вестници и телевизии не показаха траурно шествие и бдение със свещи на повече от 1000 души в парка в София. Властта, която медиите обслужват, възприе това като форма на протест срещу нея. Затова шествието беше скрито. Опасно. Дискредитиращо властта.

Убийства се случват, колкото и да е подредено обществото. Но не те са най-страшното у нас. Страшното е, че МВР шест дни мълча за това убийство, докато министърът се хвалеше с някакви арести по искане на Интерпол. През това време медиите писаха, че някаква си клошарка или може би наркоманка била убита в парка - според полицейски източници. Лъжа се оказа. Но дори да беше истина - по-маловажен ли е животът на наркоманка или на жена, употребила алкохол?

По-долу следва писмо за убитата Яна, публикувано в indymedia.org:

Яна беше добър човек

На сестра ми с любов и болка - спонтанна реакция

Една човешка трагедия.
Нямам думи, но и друго нямам, имам само това. Само това оръжие за отбрана и обвинение, само това имаме в съвременна България.

Жертвата Яна.

Всеки ден страдат хора. Затваряме очи и уши. Престъпници, убийци, изнасилвачи, биячи излизат на свобода, само леко притеснени, разбива им се ежедневието, горките…
“Johnny was a good man,”
Bob Marley
…

„Яна беше добро момиче”, ще цитирам изменена песента на Боб Марли „Джони беше добър човек” за нея…Една звезда на Земята угасна, а някъде далече една душа отлетя и заблестя Нова Звезда във Вечността… Една от нас.

Човек от статистиката : наша сестра, тя е всяка една от нас, всеки един човек. „Яна беше добро момиче.” и тя има родители, приятели, както всеки… Весела, тъжна, опърничава, дива, закачлива, рошава, сресана, груба, нежна, небрежна, добра, лоша – за своите тя е една. Била е една. Ние всички Човеци сме свои. Беше една. Вече я няма.

Братя и сестри, да чуем древноперсийския поет Саади :

Чедата на Адам едно са тяло,
от пръст е сътровено по начало,
едната само ако заболее,
за нея всяка друга ще милее.
Ти, който не скърбиш за болка чужда,
Човек да се наричаш няма нужда.

Боб Марли пее „Жената плаче, защото синът й е мъртъв, само заради системата”. Системата допуска това, но има и конкретни убийци. Убийци, които още не са наказани от системата – институции, медии, политици…
За тези, които не знаят, говоря за брутално убийство и гавра с жертвата, случило се преди няколко дни в централния столичен парк Борисова градина (http://dnes.dir.bg/news.php?id=9033016).