Гръцката криза заплашва ръста на Турция

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган определи като „великолепен“ турския ръст от 11% за първото тримесечие. Това обаче не попречи на лирата да падне до двугодишно дъно, а на търговския дефицит да нарасне заради засиленото търсене на внос. Турция има нужда от все по-повече външен капитал, за да финансира дупката в момент, когато инвеститорите се опасяват от просрочие в Гърция, чийто БВП се сви с 5,5%. „Има глобален риск и Турция може да пострада, ако гръцките проблеми се задълбочат, казва Луц Роемайер от Landesbank Berlin Investment. Когато страхът се превърне в двигател на търговията, първи се продават големите ликвидни валути, т.е. полски злоти и турски лири.“
Опитите на Ердоган да охлади икономиката изглеждат за завиждане от камбанарията на Георгиос Папандреу, който свива разходите в борба с просрочието. „Можем да извлечем полза от динамична турска икономика, заяви Папандреу наскоро. Намираме се в непосредствена близост до най-големия европейски град Истанбул. Познаваме турците, и те нас, има бум в туризма.“
Стокообменът между двете държави бе $3 млрд. за 2010 г., като Гърция е отчела излишък за пръв път от над десетилетие заради продажбата на фосилни горива, петролни продукти и пластмаса.
Гърция обаче може да спъне турското възстановяване. Евентуално просрочване на задълженията й може да доведе до отлив на инвестиции, който ще лиши Турция от краткосрочно финансиране. Това би подкопало твърдението на Ердоган, че е прекъснал цикъла на бумове и спадове и е превърнал страната си в регионален икономически лидер.
Лирата падна с около 7% спрямо долара тази година, най-големия спад сред валутите на новите икономики. Застраховките по турските облигации поскъпват. Кредитните суапове върху петгодишните задължения скочиха до около 1,95% тази седмица, пик за повече от година и с около 40 базисни пункта над Русия, чийто дълг бе по-скъп за застраховане от турския в началото на годината.
Ердоган спечели одобрението на инвеститорите. Той изпълни две споразумения с МВФ, с които редуцира дълга от 74% на около 40% от БВП. Турция бе с бюджетен излишък през първото полугодие заради по-високите данъчни постъпления. Гърция прогнозира дефицит от около 10% за 2011 г. и дълг 166% от БВП до 2012 г.
„Ако бях инвеститор, щях да влагам активно в турски инструменти, тъй като страната не страда от фискалните проблеми на другите“, казва Джевдет Акчай, главен икономист в Yapi Kredi Bankasi AS, където UniCredit е частичен собственик.
Турският индекс ISE-100 се покачи с над 500% в долари, откакто партията на Ердоган пое властта през 2002 г., което бие скока от 300% при бенчмарка MSCI Emerging Markets. Когато National Bank of Greece купи турската Finansbank преди пет години, пазарната стойност на компанията майка бе пет пъти колкото тази на новото й звено. Сега Finansbank струва повече.
Придобиването бе следствие от сближаването на традиционните врагове. Двата народа бяха противници в поредица от войни в миналото, след като Гърция постигна независимост от Османската империя през 1821 г. През 1955 г. турците се разбунтуваха срещу гръцкото малцинство в Истанбул, което се сви от 200 000 на 2500 души. Сега конфликтът е заради Кипър и териториални претенции в Егейско море. Папандреу, който бе външен министър, помогна за разведряване на отношенията. „Не бяхме подписвали никакви договори или споразумения от четири години“, спомня си той, след което отбелязва сключени „около 30-40 споразумения“.
Турската икономика, възлизаща на $740 млрд., е над два пъти по-голяма от гръцката. На глава от населението обаче Гърция е двойно по-богата по данни на МВФ. Разликата се свива. Турция отчита ръст от над 5% годишно при управлението на Ердоган, който продаде държавни активи, построи пътища и жп линии и активизира търговските отношения с Близкия изток, но не ограничи вноса, за да направи растежа по-малко зависим от чуждия капитал. „Правителството му не потърси промяна с подобряване на професионалното обучение например и създаване на среда, в която бизнесът по-лесно да уволнява и наема работници, казва Сарп Калкан от Tepav. Връзката между растежа и текущата сметка не е намалена.“
Финансовият министър Мехмет Шимшек обеща „по-интервенционистка“ индустриална политика. Страната може да свие дупката по текущата сметка с поне $10 млрд., като произвежда авточасти и използва домашна рециклирана стомана, заяви търговският министър Зафер Калаян, като обяви стимули за шест промишлени сектора, отговорни за поне $30 млрд. от годишния внос. Мерките влизат в сила идната година.
Дотогава Ердоган оставя редуцирането на търговския дефицит на турските финансови власти, които опитват да овладеят кредитния бум, подхранващ вноса. Макар че задържа лихвата на рекордно дъно, централната банка вдигна изискванията за банковите резерви, а финансовият регулатор иска повече капитал за обезпечаване на загубите. Кредитирането расте с темп, по-близък до 40% годишно, отколкото до правителствения таргет от 25%.
Вицепремиерът Али Бабаджан заяви, че дефицитът по текущата сметка ще е поносим, докато мерките започнат да действат. В огромна част той е финансиран от краткосрочния приток на средства към акции и облигации, т. нар. „горещи пари“, а не от дългосрочни инвестиции. Над половината от регистрирания през май дефицит от $7,8 млрд. бе финансиран от притоци, които централната банка не можа да класифицира и вписва като „нетни грешки и пропуски“. Преките чужди инвестиции паднаха на $8,9 млрд. през 2010 г. при връх от $22 млрд. през 2007 г. Международните компании стояха настрана от приватизацията на активи като електрически мрежи, набрала над $10 млрд.
Турция неведнъж е преживявала бум, последван от криза. Джем Акюрек от Deutsche Bank в Истанбул припомни поевтиняването на турската лира от 1994 г. и 2001 г., което катурна ръста. Папандреу посочи мерките при кризата в Турция през 2001 г. като пример за Гърция: „Те поискаха помощ от МВФ и преживяха труден период, но реформираха икономиката си и я направиха по-динамична.“
Проблемите попречиха на Турция да догони някои нови пазари. От 1980 г. насам производството на Южна Корея се повиши седемкратно, докато турското е с над двойно по-слаб ръст според МВФ.
Ердоган заяви, че правителството му е сложило край на епохата на кризите. Според Акюрек обаче прецедентите в турската история трябва да се помнят. „В миналото не сме ставали свидетели на организирана корекция в Турция, заяви той. Тя изисква по-стегнат бюджет, по-високи лихви и примиряване с по-нисък ръст. И малко късмет.“

Прочети цялата новина

Свързани новини: