Евролидерите избраха частичен дефолт за Гърция

Европейските лидери решиха да подкрепят втори спасителен пакет за Гърция дори и на цената да я превърнат в първата страна от еврозоната, изпаднала в частичен дефолт. Това се посочва в заключителния документ на извънредната среща в Брюксел вчера, който световните агенции разпространиха. Новата програма по всяка вероятност ще е на стойност 120 млрд. евро.
Преговорите бяха едни от най-важните в историята на валутния съюз и имаха за цел не само да се стигне до консенсус за Гърция, но и да спре разпространението на кризата в останалите сериозно задлъжнели страни като Италия и Испания.
Програмата включва и по-ниски лихви до 3,5% по кредитите, отпуснати на Гърция, Португалия и Ирландия от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Матуритетът на заемите също ще бъде увеличен от 7,5 години на поне 15 години, се посочва още в документа. Освен това фондът ще има силата да рекапитализира банките чрез заеми от правителствата в еврозоната, дори и самата страна да не е подписала за спасителната програма. Освен това ще може да изкупува облигации от закъсали страни на вторичните пазари. Именно това бе едно от предложенията, дадени от директора на МВФ Кристин Лагард. Частният сектор от своя страна ще може да избира от „меню от опции“ как да се включи във финансирането на гръцкия дълг.

Срещата Меркел–Саркози се оказа решаваща

Ключов момент за успеха на срещата бе общата позиция на Франция и Германия. В сряда вечерта германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози постигнаха споразумение след седем часа преговори, към които се присъедини и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише. Тяхното предложение включва нови кредити на стойност до 120 млрд. евро, от които 50 млрд. евро трябва да дойдат именно от частния сектор. Германия и Франция също така настояват за намаляване на гръцкия дълг с до 90 милиарда евро чрез изкупуване на обезценени гръцки облигации на вторичния пазар.
При всяко положение обаче участието на частните кредитори в спасителния пакет може да доведе до тъй наречения частичен фалит (кредитодържателят не може да уреди плащане в определен срок или да плати определена лихва за част от дълга си).
Според прогнозите на икономистите подобна стъпка ще паникьоса пазарите и на практика най-потърпевши ще бъдат ценните книжа на основните заподозрени като „заразени“ от дълговата криза – Испания и Италия. Европейската централна банка също бе против подобен развой на събитията. Преди дни дори заплаши, че при частичен фалит ще изключи гръцките банки от достъп до кредитиране, което означава, че те ще се нуждаят от някакво допълнително обезпечение, за да не рухне гръцката финансова система. В навечерието на срещата вчера обаче ЕЦБ явно е смекчила тона и според Ройтерс вече е готова да приеме частичен фалит на Гърция.
По думите на холандския министър на финансите Ян Кейс де Яхер, цитиран от Ройтерс, Германия и Франция също са се споразумели за подобен сценарии. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер на свой ред предупреди при пристигането си в Брюксел, че лидерите на еврозоната не трябва да изключват подобна опция. Изказването му веднага се отрази на еврото, което към обяд вчера загуби 0,8% спрямо долара до $1.4145. По-късно през деня с разсейването на неяснотата покрай спасителния план валутата поскъпна.

Без допълнителни данъци за банките

Едно от предложенията, които бяха отхвърлени, бе за налагането на нов данък върху банките.
Банкерите са на мнение, че по този начин несправедливо ще бъдат наказани кредитори, които не притежават гръцки облигации. В срещата вчера участваха и представители на най-големите банки в Европа - главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Йозеф Акерман и ръководителят на BNP Paribas Баудоин Прот. Френските и германските финансови институции притежават най-големи експозиции в гръцки облигации.
Припомняме, че новият спасителен пакет идва малко повече от година след като Гърция бе спасена с 110 млрд. евро.
Лидерите на еврозоната поеха ангажимент и дефицитът във всички страни извън тези, включени в спасителната програма, да падне под прага от 3% най-късно до 2013 г. В този контекст приветстваме плана за намаление на бюджетните разходи, приет в Италия, и амбициозните реформи в Испания, се посочва още в документа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: