07/24/11 11:55
(http://e-vestnik.bg/)

Да свиря на улицата в Париж…

сп. Либерален преглед

Ицко Финци. Снимка: Булфото

Да свиря на улицата в Париж… Какво ме теглеше? Не знам. Когато бях за пръв път там, спирах се и дълго ги слушах. Улични музиканти тогава в София нямаше. Бяха забранени. А тези… Имаше такива изкусни майстори… Имаше и хора, които просто пускаха една и съща плоча на портативен грамофон. В метрото или пред седналите по кафенетата на тротоара, или в градинките… Имаше гълта-чи на огньове… Какви ли нямаше.

Опитът ми на „уличен музикант“ беше от една Нова година в София. Посрещнахме я у Джони Пенков. Като мина дванайсет часът, той ни подкара навън: един с дайре, друг с детско барабанче, трети с чинели, мене – с цигулка­та. И цялата компания – тръгнахме. В снежната нощ зас­танахме на ъгъла на две главни улици и засвирихме стари шлагери, банални песни. Събраха се доста хора – всички весели, току-що пили за Новата година. Смееха се, пееха с нас, танцуваха. После Джони изведнъж си свали шапката и я протегна към веселящите се. Мина край всички уж на шега, но събра пари. Всички даваха. Особено вълнение ме обхвана. Дотук всичко беше на игра, но парите бяха на­истина. Хвана ме срам! Вече бях актьор. Нахлупих си нис­ко шапката, за да не ме познаят. Изглеждаше ми недо­стойно. Аз бях възпитан в срам от парите, спечелени без труд, в срам от разговорите за пари. Аз знаех: човекът е създаден да твори, а не да печели пари. Парите са сред­ство да живееш, а не цел. Но нали сега веселим хората, ние сме смешни, забавни, правим представление. И значи за това плащат. О! – сетих се – нали е Нова година? Сур­вакарите как взимат? Ние сме сурвакари – така си казах и се утеших.

И ето ме в Париж, нося си цигулката с твърдото на­мерение да опитам и аз, да „скоча в пропастта“, да се пре-срамя. Имах приятелка българка, професионална цигулар­ка, беше се залюбила с французин китарист и останала завинаги при него. Бях им на гости. Те – във финансова криза. Тя беше без работа, той отиваше войник. Казах й: „Хайде да свирим заедно на улицата! Ще събереш пари.“ Тя каза, че отдавна си го е мислила.

На другия ден отидохме в една нотна книжарница и избрахме цигулкови дуети от Бах. (Бях убеден, че това е Йохан Себастиан Бах, а много по-късно открих, че бил Йохан Кристиан Бах – един от синовете на стария.) Цял следобед репетирахме. Тя ми предостави партията на първа цигулка, въпреки че аз бях любителят. Красиви дуети, ме­лодични и не сложни. Тя ме похвали. Аз се окуражих. Бяхме нетърпеливи. Още същата вечер излязохме да си търсим място на някоя от станциите на метрото.

Но аз съм се подготвил: бях си направил маска от черен картон, скриваща цялото ми лице, заоблена в долна­та част, където е брадичката, с две дупки за очите и с лас­тик отзад. Нищо друго. Казвах си: „Ако минат българи, да няма как да ме познаят! Да няма опасност после някой, като се върне в София, да каже някъде, че е видял артиста Ицко Финци да проси по улиците на Париж.“

Дълго се лутахме из разни станции на метрото -търсехме подходящо място. Намерихме едно, сложих си маската и почнахме. Но ставаше силно течение: нотите хвърчаха от пултовете, спирахме, събирахме ги, почвахме наново… Хората минаваха забързани – никакво внимание, нито един франк в отворения калъф пред нас. Падение! Смут в душите. Толкова ли сме слаби?

Преместихме се на ново място. Да, нямаше течение, но никой не минаваше.

И тогава решихме да се качим на Монмартър – онзи хълм с художниците, с тълпите от туристи. Заехме един ъгъл. И засвирихме.

Омагьосан кръг: ...

Публикувана на 07/24/11 11:55 http://e-vestnik.bg/12292/da-svirya-na-ulitsata-v-parizh/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване