"Дънди" отрови Средногорието, сега посяга на Крумовград

Канадската компания „Дънди прешъс металс“, чиято дейност в Челопеч е причина за отравяне с арсен на водите на р. Тополница, иска да добива злато в местността „Ада тепе“ в Крумовград. Търговското откритие, на чието основание „Дънди“ получава концесията, е направено още през 2001 г. от предшественика на канадците – ирландската компания „Наван рисорзис“. Неизвестно защо разрешението за добив е факт с встъпването в длъжност на сегашния екоминистър Нона Караджова.
Местността „Ада тепе“ се намира в най-голямата зона у нас от екомрежата „Натура 2000“, а канадците предвиждат добивът да става чрез открит рудник, т.е. - взривни работи, както и значително запрашаване на околните територии. „Ада тепе“ представлява също и интерес за археолозите, тъй като там е практически най-старото находище на злато, което датира още пр. н. е. И е било разработвано още по времето на Орфей. Така че с появата на открит рудник не само ще бъдат унищожени околните земи, но и безвъзвратно ще загубим възможността да видим и покажем културното и историческото си наследство.
Бившият екоминистър Джевдет Чакъров в продължение на години не издава разрешение, а наследничката му още с встъпването си прави точно това. При това Чакъров изнася през 2007 г. данни, че концесията в Челопеч е абсолютно неизгодна за държавата.
„Дънди“ е добре известен инвеститор у нас с особен апетит към златото. Именно „Дънди“ е компанията, която избирателно изземва ценния метал само от богатите жили на най-богатото в Европа находище на медно-златни руди - Челопеч, замърсявайки околната среда с арсен. Въпреки всичко, през 2002 г. от признатите запаси от злато 56 млн. тона, те изведнъж стават 18 млн. тона според анализ, предоставен от „Дънди“. Случващото се става с благословията на вицепремиера Лидия Шулева от правителството „Сакскобургготски“.

Освен запасите, Шулева намалява и концесионното възнаграждение на „Дънди“ до 0,75%. Защо?

В същия анекс към концесионния договор се разрешава добивът да се извършва само от медни и златни руди, но не и от пиритни. По този начин не само се намалява добивът на злато, но то направо се изхвърля заедно с пиритните руди.
Вместо концентратът да се обработва в България, той се изнася в Канада или Намибия, а съдържанието на злато, сребро и мед в него се декларират...отново само от „Дънди“. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) не разполага със сертифицирана лаборатория, която да следи това съдържание. С последните промени в Закона за подземните богатства именно МИЕТ е институцията, която съсредоточава в себе си контрола и разрешенията по добив на златото, както в Челопеч, така и в Крумовград. Оттам обаче въпреки настойчивите въпроси на наш репортер и обещанията за отговор, няма коментар.
Запасите на находището, така и от декларираното съдържание на ценни метали в концентрата зависи концесионното възнаграждение, което „Дънди“ плаща на държавата.
Реално, от 1993 г. досега, концесионерът, независимо кой е той, извършва своята дейност в съучастие с шест български правителства, независимо от замърсяването, отравянето и направо разрушаването на територията на страната, или от жалките подаяния, които държавата получава. Според МОСВ обаче „няма точкови или дифузни източници на отпадъчни води, съдържащи арсен“. Въпреки това в с. Поибрене пият само минерална вода.
Доказаните според „Дънди“ запаси в „Ада тепе“ са около 25 млн. тона злато. Дали през следващите години те няма да последват съдбата на запасите в Челопеч и да станат 12 млн. тона, които ще бъдат иззети „на акорд“ от компанията, както се прави сега в Челопеч, е въпрос, на който отговор ще даде бъдещето.
Изненадващо, но организацията „Зелени Балкани“, която доскоро бе противник на златодобива в зона от „Натура“, сега декларира своето съгласие. Репортер на „Класа“ не можа да разбере причината за промяната в позицията на екоорганизацията, тъй като Константин Дичев, който от офиса на „Зелени Балкани“ посочиха като най-запознат с проекта, държеше телефона си само на гласова поща.
От МОСВ пък твърдят, че окончателно решение по инвестиционното предложение на „Дънди“ ще бъде взето след провеждането на всички обществени обсъждания, в началото на септември.
На проведеното в петък обсъждане Коалицията за устойчиво развитие, в която участват над 20 екосдружения, изрази съмнение към дейността на инвеститора „Дънди прешъс метал“, имайки предвид досегашната му практика у нас. Според Маргарита Топалова обещанията на компанията, че ще запази природата чиста, са меко казано съмнителни, защото нейните представители категорично са отказали да ги включат в мониторинг по дейностите си в Крумовград. Ако всичко ще е толкова чисто, защо отказват? Попита реторично Топалова.


Откъде се започва?

---

С решение на ВНС през 1990 г. е забранен добивът на злато в едно от най-богатите
находища в света – Челопеч. Причината за това е съдържанието на отровния арсен (0,7-0,9 %) в рудата и вредните последици за хората, които работят там, както и в околния регион. България не разполага с технология, която да отдели арсена от рудата и така да намали риска за хората. Арсенът се съдържа в особено големи размери (0,7—0,9%) в добитата руда, от която се извличат металите. След като рудата бъде обработена и утайките – изхвърлени в хвостохранилището при с. Чавдар, арсенът се прехвърля във водите на р. Тополница- оттам във водата за пиене, в почвата. Заради това от 2007 г. в с. Поибрене пият минерална вода, тъй като от чешмите на хората тече повече вода, замърсена с арсен 6 пъти над нормите. В почвата пък съдържанието на отровата е от 3,3 до 3,8 пъти.

---

Замърсяването

---

През декември 1993 г. с решение на правителството от държавната „Челопеч“ ЕАД и ирландската Navan resorces се учредява смесено дружество, чиято единствена цел е очистване на добитата руда от арсен. На 23 декември 1993 г. е регистрирано смесеното дружество Българо-ирландска минна акционерна компания (БИМАК) АД с капитал 1 млрд. лв. Срокът на действие на новото дружество е 5 години.
Navan resorces чрез своето дъщерно дружество Navan Bulgerian mining BV, Холандия, придобива 68% от акциите на БИМАК АД, а „Челопеч“ ЕАД - 32%.
В средата на 90-те години на миналия век има само един регистриран опит там да заработи инсталация за очистване от отровата, но е доставена инсталация „втора ръка“ от Финландия, която не само не прочиства арсена, но и след няколко месеца спира работа. Ирландската компания отново обещава да достави инсталация за очистка и продължава добива на злато, при това избирателно – изземва се металът от по-богатите жили на находището. От добива на медно-златна руда по подземен способ се е събрало подземно езеро от хиляди кубични метри природна сярна киселина и излъчените от нея арсен и тежки метали. Засега концесионерът на рудника изпомпва водите, за да не прелеят от рудника в равнината, улавя ги в тръби до хвостохранилище край с. Чавдар, Софийско, и там ги третира с вар, за да легнат на дъното на хвостохранилището арсенът и тежките метали. От своя страна подпочвените води отмиват арсена и се вливат в река Тополница, а тя се влива в Марица. Оттам пътят до Северна Гърция и Турция е пряк.
Всичко това става, при все че през 1994 г. с решение №50 на Министерския съвет, регионът Златица-Пирдоп-р. Тополница е определен за “гореща точка”, в която трябва да се осъществяват приоритетно проекти за подобряване на околната среда. Вместо това там е царството на арсена.


Цената на фабриката може да не е платена, златото заминава зад граница

---

Въпреки че предметът на договора за т.нар. джойнт венчър не е изпълнен, а срокът на договора е изтекъл, вместо фирмата да бъде закрита, както е записано в документа, през юни 1999 г. Navan Bulgerian mining BV след участие в приватизационна процедура закупува 75% от акциите на „Челопеч“ ЕАД и дружеството е преименувано на „Наван Челопеч“ АД. Цената на сделката е 5 050 001 USD, но в кулоаритe на тогавашното Министерство на промишлеността се говори, че дори тя не е платена.
За да се предпази от по-нататъшни атаки, Navan обяви, че започва да изнася концентрата от рудата за преработка от канадската фабрика на фирмата Noranda. До този момент концентратът се преработва в Медодобивния комбинат (МДК) в Пирдоп, който също търгува с него и има на разположение метална каса в Цюрих. Там постъпват последните количества злато, добити при преработката на рудата.
Две седмици след като Noranda започва преработката на концентрата от Челопеч, тя регистрира на металната борса в Лондон свой добив от редкия метал германий. В края на 2002 г. „Наван“ е обявена в несъстоятелност, а нейното място заема „Дънди“.
От БИМАК, дружеството е преименувано на "Болкан минерал енд майнинг", а през 2003 г. става собственост на "Дънди прешъс“- част от групата на "Дънди прешъс металс" Инк.( Канада).

Прочети цялата новина

Свързани новини: