Жените се борят за постове в централните банки

В началото на XIX в. Йоана Питерс Борски, вдовица на богат търговец, закупила 2000 от първите 5000 акции на новата холандска централна банка, за да помогне на страната си след Наполеоновите войни. Два века по-късно жените, които контролират над $20 трлн., или 70% от световните потребителски разходи, разполагат с едва една десета от гласовете за определяне на основните лихвени проценти в централните банки по света. Но броят им расте. По-широкото участие на жените означава по-добра представителност, но може да осигури и по-голяма стабилност. Според изследване от 2000 г. жените, които са работели в Комитета по отворените пазари към Фед от 1966 г. до 1996 г., са сред служителите, поемащи най-малко рискове.
Деан Джулиъс, бивш член на Bank of England и настоящ председател на базираната в Лондон „Чатъм хаус“, посочва: „Жените участват в различни социални мрежи. Привличането им дава по-разнообразна представа за опита и интересите на потребителите.“
Сред онези, които публично гласуват по въпросите на валутната политика в Г-20, едва около 10% са жени. Централните банки на Аржентина, ЮАР, Малайзия, Хондурас, Ботсуана и Бахамските острови се оглавяват от жени. Неотдавнашната смяна в ЕЦБ и Bank of England обаче ги остави изцяло в мъжки ръце. Изцяло мъжки са и екипите, които диктуват лихвените проценти в Австралия, Бразилия, Индонезия, Индия, Мексико и Турция.
Все повече жени навлизат в икономиката и в банковото дело, но Джулиъс все пак смята, че правителствата може би ще трябва да последват Кения и Япония и да въведат квоти. Законът за централната банка на Кения постановява двама от четиримата членове на комисията за лихвите да са жени, което увеличава тежестта на гласовете им до 25%. От 1998 г. Bank of Japan дава едно от деветте места в борда на директорите на жени.
Жените, на които се дължат 70% от световните потребителски разходи, решават как семействата им да използват финансови и здравни услуги и застраховки според проучване на Boston Consulting Group в 22 страни. „Жените са главният финансов директор на домакинствата“, твърди Майкъл Силвърстийн от BCG. Според изследване на Силвърстайн до 2014 г. жените ще печелят по около $18 трлн. на година и ще контролират разходи на стойност $28 трлн.
В реч от май 2010 г. Елизабет Дюк, член на борда на Фед, цитира изследвания, които показват, че жените отговарят за 80% от всички разходни решения в САЩ, като вземат 93% от решенията за покупки на храна и 65% от решенията за покупки на автомобили. Жените ще допълнят картината при вземането на решения за лихвените проценти, смята Ан Сайбърт, която е член на борда на директорите на централната банка на Исландия.
„Мъжете заемат по-агресивни позиции, твърди Шийла Мбиджеве, член на Комисията по паричната политика към централната банка на Кения. Във финансовия свят изискванията за стабилност и предсказуемост винаги са необходими, а жените могат да ги осигурят.“
Изследване на Хенри Чапъл от Университета в Южна Каролина и Роб Рой Макгрегър от Университета в Северна Каролина от 2000 г. върху процеса по вземане на решения във Фед открива, че през трите десетилетия до 1996 г. шест от седем жени, които са работели във Федералния комитет по отворените пазари (FOMC) са били сред 13-те политици, които са подкрепяли най-силно ниските лихви. Сега три жени участват в 10-членния FOMC и в борда на Фед, в който в момента членуват 5-има души и има 2 свободни места. Това са Дюк, бивш главен оперативен директор на TowneBank; Сара Блум Раскин, бивш комисар по финансова регулация в Мериленд; и вицепредседателят Джанет Йелен, бивш председател на Съвета на икономическите съветници по времето на президента Клинтън и бивш шеф на Фед на Сан Франциско.
Мерседес Марко дел Понт, бивш президент на Banco de la Nacion Argentina, е начело на централната банка на Аржентина от февруари 2010 г. Джил Маркус, бивш председател на Absa Group, стана управител на централната банка на Южна Африка през ноември 2009 г. Зети Ахтар Азиз ръководи централната банка на Малайзия, Мария Елена Мондрагон е президент на институцията в Хондурас. Уенди Крейг е начело на централната банка в Бахамите, а Лина Мохохло – на тази на Ботсуана.
Новоразвиващите се пазари „работят за развитието на обществата си, казва Маркус. Развитите икономики имат много по-тромави традиции.“
Само две жени – Гертруд Тумпел-Гугерел и Сирка Хемелейнен – са били членове на ЕЦБ от появата на еврото през 1999 г. Мъжете са 27 от 31-те представители, които гласуват за паричната политика в Bank of England от независимостта й през 1997 г.
Жените трябва да са по-инициативни, посочва Йоане Калерман, изпълнителен директор на централната банка на Холандия. Банката си е поставила за цел една трета от мениджърските позиции да бъдат заети от жени. Келерман обаче казва: „Много жени изчакват организацията да забележи управленския им потенциал. Те кандидатстват за дадена позиция само ако са сигурни, че изпълняват всички изисквания.“
Макар законодателите във Великобритания да призоваха за участие на повече жени в Комитета по паричната политика, само една жена от 27 кандидати подаде документи за една от свободните позиции миналата година. Предишен конкурс привлече 34 мъже и 4 жени. Кейт Баркър, жената, която се е задържала най-дълго в Комитета по паричната политика – от 2001 г. до 2010 г., споделя, че не се е сблъсквала с предразсъдъци, нито е усещала, че мнението й не се зачита.
Част от проблема може да е в липсата на жени с подходяща квалификация и технически умения, казва Сайбърт. Жените, които сега имат опит за подобни постове, са се сблъсквали в началните години на кариерата си с явна дискриминация, която би шокирала по-младите им колеги. „По традиция макроикономиката е област, в която доминират мъжете“, посочва тя.
В Масачузетския технологичен институт, където са преподавали председателят на Фед Бен Бернанке и управителят на Bank of England Марвин Кинг, само 16% от студентите, които през 1980 г. са се обучавали в бакалавърските и магистърските програми по икономика, са били жени. Тази година те са 40%.
Подобно неравновесие има и в сектора на финансовите услуги. Изследване на „Файненшъл нюз“ показва, че по-малко от 5% от изпълнителните директори в най-висшите нива на инвестиционни банки са жени. Това създава проблем с приемствеността, който ще бъде решен, когато все повече жени започнат да учат икономика и навлязат в банкирането, казва Сюзън Филипс, бивш член на Фед, която до миналата година беше декан на Бизнес колежа към университета „Джордж Вашингтон“. Филипс си спомня как на среща на централни банкери в Базел тогавашният президент на ЕЦБ Вим Дуйзенберг ги приветствал с „Господа и г-жо Филипс“. „Нещата ще се променят, но е нужно време“, казва тя.

Прочети цялата новина

Свързани новини: