Глътнаха ли си езика (на омразата)?

Фактът, че масовият убиец Андерш Брайвик знае и харесва българските партии „Атака“ и Български национален съюз, както стана известно от публикуваните в Норвегия негови писания, не вменява вина и съучастничество на тези две формации – нито конкретно, нито по принцип. В крайна сметка сред характеристиките на фанатика е и заклеймяването на НАТО заради бивша Югославия, но това не прави левите и крайно левите му съмишленици по въпроса негови „ събратя“. В същото време стои въпросът за това каква е позицията на българските политици, които си „вадят хляба“ със същите теории на омразата, захранили масовото убийство в Норвегия.

Кой ли не вече се изказа - дори и президентът Първанов се обади със съболезнования, след като тромавата му машина за адекватно реагиране регистрира, че нещо драматично се е случило в далечна Норвегия (за сравнение, външният министър Младенов откликна светкавично, докато държавният ни глава, лицето ни пред света, имаше нужда от 4 дни…).

Къде е обаче оценката на домораслите ни фундаменталисти, проповядващи буквално същото със същата реторика, базирана на екстремната оценка за„прекалената търпимост“ на християнския свят пред нещото, което формулират като „ислямско нашествие“? Ако смятат, че са принципно прави, но не споделят методите на „колегата“, биха могли да заявят (поне това).

Мълчанието и „скатаването“ са първосигналните реакции на „хванатите по бели гащи“ в българската политика от целия й цветови спектър - от червения, до кафенеещия. Лесно е да крещиш срещу мюсюлмани, турци и цигани пред паметника на Апостола посред нощ в центъра на София при благосклонното мълчание на властта (най-важен парламентарен крепител на която се оказа тъкмо „Атака“). Но когато дойде време за оценка на трагичните резултати от подобен начин на мислене, „смелите“ вождове на подклажданата омраза в нашата държава се умълчаха. Означава ли това съгласие с убийствените бомбени аргументи?

А дали и в България някой разследва възможни рецидиви на екстремизма на крайния национализъм, както верижно това се случва в момента в Европа? Или в съответните служби и институции чакат конкретен повод у нас (не дай, Боже) или сигнал от чужбина, където проверяват твърденията на Брайвик за тайното съществуване на цели 80 „бойни“ групи на „страдалци“ като него в най-различни части на континента?

Разбираемо е, че да се разследват фактори, важни за поддържане на парламентарното мнозинство, е (политически) неудобно и дори опасно. Но кой е казал, че ДАНС и подобните й трябва да се борят само с журналисти ( спомнете си посипания с пепел позор с подслушванията на галерия от журналисти) и други такива лесни за сплашване плячки?

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: