Пет мита за промените в климата

07/27/11 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Пет мита за промените в климата

Маниш Бапна, Дженифър Морган

Дяволски горещо е! От Мейн до Хавай, живакът на термометрите се покачва неумолимо. Жегата в САЩ е като в пещ и е просто поредното от серията екстремни метеорологични събития през последните няколко години, след епичните наводнения в Пакистан и Австралия, рекордните горещи вълни в Москва и най-обилните от повече от век снеговалежи в Южна Корея. Тези екстремни отклонения във времето прехвърлят границите на преживяното от хората. Какво предизвиква тези феномени? И какво можем да направим във връзка с това, вместо само да се оплакваме?

1. Това лято е много по-топло от нормалното.

Лятото наистина ни се струва по-горещо и то не само в САЩ, поради една причина. Миналия месец средната месечна температура на повърхността на земята беше четвъртата по височина откакто се водят метеорологичните статистики. А и юли прави всичко възможно, за да надмине юни. Според американското Национално управление за изследване на океаните и атмосферата в 49 американски щата, тоест във всички без Делауеър, са отчетени рекордно високи температури през последните три седмици. Във Вашингтон горещата вълна заля източното крайбрежие и покачи температурите до трицифрени (по Фаренхайт) стойности.

На страдащите от горещините жители на Вашингтон трябва да бъде простено, ако гледат на това лято като на нещо необичайно. Защото те всъщност грешат. В глобален план месец юни беше 316-ият месец поред с по-високи температури от средните за 20 век. Така че наистина може и да е много по-топло, отколкото сме свикнали, но може би ние просто сме свидетели как се налага ново понятие за нормалното, когато говорим за горещините и за други екстремни метеорологични явления.

2. Метеорологичните явления, които се случват “веднъж на 100 години”, се случват веднъж на всеки 100 години.

Понятието метеорологично събитие, което се случва веднъж на 100 години вече не отговаря на името си. През 2005 г. например катастрофална, “случваща се веднъж на 100 години” суша обхвана Амазонка, но само за да бъде последвана от друга подобна суша през 2010 г. В глобален мащаб редки преди това метеорологични събития все повече зачестиха. Погледнете например големите наводнения, които опустошиха една пета от територията на Пакистан миналата година и удавиха Източна Австралия и сърцето на Америка през настоящата година. Така че е време метеоролозите да използват нови, по-точни термини.

Разбира се, когато учените говорят за “веднъж на 100 години”, те нямат предвид, че голямо наводнение, суша или ураган ще поразят дадено място веднъж на 100 години, а че има 1 процент шанс подобно нещо да се случи всяка година. Но и в двата случая фактът, че онова, което едно време беше смятано за метеорологично събитие, случващо се веднъж на 100 години, днес, както изглежда, се случва по-често, отговаря на климатичните модели, прогнозиращи, че покачване на средните температури в глобален план ще доведе до по-чести и по-сериозни екстремни метеорологични условия.

3. Не може и екстремните суши, и екстремните наводнения да се дължат на климатични промени.

Мнението, че климатичните промени могат да бъдат отговорни едновременно за сушите и за наводненията противоречи на пръв поглед на здравия разум. Но всъщност е точно така. Учените установиха, че климатичните промени могат да предизвикат периоди на интензивни валежи, последвани от дълги периоди на суша. Тази комбинация на сериозни дъждовни бури и суша на свой ред може да доведе до още повече наводнения, свлачища, ерозия на почвата и други природни бедствия. На някои места има признаци, че това може би вече се случва.

Например от 1951 до 2000 г. обилните мусонни дъждове в Индия станаха по-чести и интензивни, докато по-умерените валежи са много по-редки. Подобно нещо се наблюдава и в Китай. Катастрофалните суши от тази пролет бяха последвани от огромни наводнения, които ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/27/11 21:45 http://e-vestnik.bg/12317/pet-mita-za-promenite-v-klimata/