Дават още 2 млн. лева за българските училища в чужбина

С 2 млн. лв. се увеличават средствата по Националната програма "Роден език и култура зад граница" за тази година. Това заяви вчера зам.-министърът на образованието Милена Дамянова на кръгла маса за образователната политика за българските училища зад граница. С тези средства общо по програмата сумата става 4 млн. и 40 хил. лева. Дамянова обясни, че в момента се работи по най-важните проблеми, касаещи образователните институции в чужбина, а именно статутът на българските училища, стандартите за електронните учебници и учебни помагала, дистанционната форма на обучение и др. Част от тях ще бъдат уредени с новия закон за училищно образование, а с другите се занимават работни групи. Близо 20 хил. деца се обучават в наши училища в чужбина. „Към момента има 185 образователни български звена зад граница“, заяви председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов. Той коментира, че общо 79 от училищата са в Европа, като 40 са в Украйна, а 16 в Молдова. В САЩ учебните заведения са 31, а общо за Азия, Африка и Океания – 19. Иванов обясни, че само за тази година са открити 11 нови училища в Испания, като се очаква до края на есента да бъдат разкрити още 3. Наталия Михалевска, началник на отдел „Училищна система“ в Министерство на образованието, обясни, че се увеличава броят на проектите, които са кандидатствали по програмата „Роден език и култура зад граница“. За 2011 г. постъпилите проекти в МОМН са 145 от 34 държави. От тях са били одобрени 137 проекта на училища в чужбина.

Системата страда от липса на кадри

Според председателя на Асоциацията на българските училища в чужбина Боян Кулов, проблемите на учебните заведения зад граница са свързани основно с финансирането. „Асоциацията бе създадена с основна цел да бъде узаконен статутът на българските училища в чужбина“, коментира той. Кулов бе категоричен, че ще се настоява от организацията това да стане факт. Той обясни още, че има много деца, които искат да учат български език, но няма необходимият брой училища за това. Кулов благодари на образователния министър Сергей Игнатов, че в момент на криза е успял да се пребори за удвояване на средствата за училищата в чужбина. Като друг много важен проблем Кулов изтъкна признаването на дипломите. „Трябва да стане ясно кой какви дипломи има право да издава и кои от тях ще важат“, обясни той и добави, че това образование, което дават училищата ни в чужбина, задължително трябва да се признава от други европейски страни. Кулов коментира, че е сериозен проблемът с кадрите. Основна причина за това е, че заплащането не отговаря на труда, който се полага от учителите. „Няма учител да съществува и да живее само на парите, които им се плащат в българското училище. Дейността, която те извършват, е по-скоро патриотична“, обясни председателят на асоциацията.
„23 години съм работила в сферата на образованието в чужбина почти доброволно, срещу символично заплащане и за това време не ми се води никакъв стаж и осигуровки“, коментира пред „Класа“ Снежина Мечева, директор на Българското училище към посолството в Лондон и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя обясни, че повечето от колегите й работят и на друго място, защото иначе е изключено да издържат себе си и семействата си. По отношение на отпуснатите допълнителни средства Мечева обясни, че училищата са доволни от контактите си с образователното министерство. Тя коментира, че с допълнителните средства, които се отпускат, първо ще се подсигурят учебниците, заплащането на учителите и наемът на помещенията, за да може те да функционират.
Според Боянка Иванова, директор на училището „Джон Атанасов“ в Чикаго, трябва да се диференцират проблемите на българите по географски региони. „Заплахата от асимилация не е една и съща в Европа и отвъд Океана. Зад Океана се стремят всички емигранти да бъдат културно и езиково претопени, за да бъдат по-ефективни икономически“, обясни пред „Класа“ Иванова.

Доплащат по 50 евро месечно за извънкласни дейности

В българското училище в град Пафос, Кипър, освен на стандартните дисциплини децата се занимават и с различни извънкласни дейности, които не са включени в програмите на образователното министерство. „При нас се изучава шах, немски, английски и гръцки език. Освен това имаме група по мозайки, народни танци, народно пеене, т.е. всичко, което е свързано с България го има и при нас“, каза пред „Класа“ Даниела Събева, директор на българското училище в Пафос. Тя обясни, че в училището има такса от по 50 евро месечно, която се заплаща от родителите, за извънкласни дейности. Събева коментира и проблема със заплатите на учителите. „Учителските заплати са малко, но за да си учител зад граница, е необходимо и още нещо. Колегите работят до 4 часа на друго място, а от 5 са в училище“, обясни директорът. Самата тя работи във фризьорски салон и в заведение за бързо хранене, за да може да оцелява. Според нея много важно е българските училища в чужбина да имат по-добра реклама, понеже много хора поставяли под съмнение истинността им.


Акредитацията на университетите по десетобална система

---

Оценяването на университетите при институционалната и програмната акредитация ще се извършва по десетобалната система, като оценките ще са от 0 до 10. Това реши парламентът вчера при приемането на второ четене на промените в Закона за висшето образование. С него се променя досегашната акредитация на висшите училища, при която имаше скала с оценки - "много добра", "добра", "задоволителна" и "незадоволителна". Не бе прието предложението най-добрите вузове да получават акредитация, валидна за срок от 8 години. Вместо това бе одобрен срок на валидност от 6 години, което бе предложено от депутата Лютви Местан от ДПС. Депутатите не се съгласиха и с предложението член на академичния състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище, като оставиха досегашния текст, който регламентира участието на преподавателите в не повече от два вуза. Вчера бе одобрена и Националната стратегия за развитие на научни изследвания 2020. Тя предвижда да се повишат инвестициите в науката и технологичното развитие, докато достигне до 1,5% от БВП до 2020 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: