Тодор Коларов, председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност: Съдебната власт пряко контролира комисията "на входа" и "на изхода"

Тодор Коларов е назначен за председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност със заповед на министър-председателя Бойко Борисов на 20.04.2011 г. след освобождаването на тогавашния шеф на комисията Стоян Кушлев. Тодор Коларов е с дългогодишен юридически стаж, преподавател е във ВСУ
"Черноризец Храбър". Има магистърски степени по право от СУ " Св. Климент Охридски" и от Джорджтаунския университет, Вашингтон, САЩ, докторант по право е в ПУ " Паисий Хилендарски" и е преминал обучение в Кингс Колидж, Лондон, Великобритания. Бил е анализатор в Световната банка. От януари 2004 г. до настоящото си назначение е юридически съветник в посолството на САЩ в България. Има специализации и публикации в областта на наказателното право. Роден е на 26 май 1974 г. в Карнобат. Владее английски и руски, ползва френски език. Семеен, с едно дете.

---

- Г-н Коларов, внесеният от Министерския съвет законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, беше отхвърлен на първо четене от парламента. Какви правомощия искате да има комисията, за да работи ефективно?
- Сега действащият в България закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, съвсем не е перфектен. Той даде възможност за противоречива съдебна практика, и то по фундаментални въпроси, като например нужно ли е доказване на причинно-следствена връзка между престъпното деяние и имуществото на значителна стойност с неустановен произход. Сега действащият закон не разглежда въпроса за управление на отнетото имущество. Разпоредбите на закона не способстват за това комисията да се включва в досъдебното производство, каквито са и препоръките на ЕК в последния доклад, и така позволява проверяваните лица да се разпореждат с имуществото си, преди комисията да успее да наложи обезпечителни мерки, които да гарантират бъдещия иск на държавата.

- И у нас, и по света престъпността става все по-организирана и изобретателна в търсенето на нови форми, с които да укрие приходите си от незаконна дейност. Какви тактики трябва да се прилагат, за да има ефективно противодействие?
- Съвременното наказателно право е неособено ефективно срещу корупция по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност. Затова в световен мащаб се търсят нови и ефективни инструменти за противодействие на този вид престъпност. Един такъв авангарден инструмент е отнемането на необяснимото богатство, без да се търси връзката му с престъпна дейност. Идеята е, че ако сте получили нещо, което не ви се дължи, следва да го върнете. Така се възстановява справедливостта в обществото и същевременно се отнема финансовият ресурс на тежката организирана престъпност да извършва престъпления и да корумпира.

- В кои държави по света се прилага този метод?
- Такива разпоредби, касаещи отнемането на необяснимото богатство, се прилагат в държави като Франция, Австралия, Италия. Тази идея беше залегнала и в отхвърления законопроект. Той даваше възможност за разделяне на наказателното производство и гражданското, т.е. когато едно лице е привлечено като обвиняем за конкретен ограничен брой престъпления, като организирана престъпност, трафик на хора, трафик на наркотици, независимо дали лицето е осъдено, да бъде проверено дали има съществено разминаване между приходите и разходите му.

- Какво предвижда в такива случаи нашият законопроект?
- Това, както и сега, нямаше да става без контрол. Напротив и сега, и по предложения законопроект, това може да става само при уведомление от прокуратурата. И по сега действащия закон, и по законопроекта комисията не може да вземе никакво решение, което да повлияе на правата на гражданите, защото трябва да представи своите доводи за обезпечение и отнемане на имущество пред съда, който решава дали да допусне обезпечението и дали да отнеме имуществото. Т. е. съдебната власт пряко контролира комисията „на входа” и „на изхода”. Сега комисията е контролирана опосредствено на още едно допълнително ниво – от наказателния съд. Ако например наказателният съд отхвърли искането на прокуратурата, комисията трябва да преустанови работата си по случая.

- В такъв случай дейността на комисията е силно зависима от прокуратурата, а както знаем дори и ЕК продължава да е недоволна от правораздаването у нас.
- Това, че комисията е зависима от успеха на прокуратурата в наказателното производство, обаче не се отчита при оценката на дейността на КУИППД. Очакванията на обществото далеч надхвърлят възможностите, които дава настоящият закон. Хората питат кога ще се отнеме имущество на лица, срещу които наказателните производства са били неуспешни и очакват комисията да възстанови справедливостта. Но ние не можем да го направим по сегашния закон, който изисква влязла в сила присъда. Не казвам дали това е добро или лошо законодателно решение. Нека обаче българското общество знае какъв инструмент има комисията за противодействие на организираната престъпност и корупцията.

- Как ще коментирате увеличаването на прага на допустимо разминаване между приходи и имущество, предвидено в проекта за закон? Какви са добрите европейски практики в това отношение?
- Много се дискутира прагът на необяснимото богатство, по който комисията да работи. Нека се вдигне този праг. Но е важно да си отговорим на въпроса в какъв размер обществото търпи необяснимо богатство – четвърт милион, половин милион, милион. Това е решение на НС след преценка на обществото за пропорционалност и справедливост. Комисията ще изпълнява закона, какъвто бъде приет.

- Ще може ли в обозримо бъдеще да се изясни произходът на имуществото на „необяснимо богатите“ в България и колко ресурс и усилия ще са необходими за това?
- Това е преди всичко въпрос на законодателна рамка, която да очертае случаите, в които ще действаме. Евентуалното отделяне на гражданското от наказателното производство дава възможност, независимо от изхода на наказателното преследване при установяване на значителна разлика между приходите и размера на придобитото имущество, да се пристъпи към едно исково производство, в което гражданският съд да установи законни ли са, или не средствата за придобиването му и ако не са, да предприеме отнемане на имуществото на незаконно забогателите. Така по-ефективно ще се изпълни превантивната роля на комисията да възпира престъпността.

- Проектозаконът предвижда веднъж попадне ли под контрола на комисията за конфискация, гражданин или фирма да доказват собствеността си за 20 години назад. Съгласен ли сте с опасенията на позицията, че никой в страната не може да докаже произхода на имуществото си заради сивата икономика?
- Всъщност проектът предвижда давността да е 15, а не 20 години. В България в резултат на престъпна дейност като търговия с наркотици и контрабандни стоки, трафик на хора, подкуп и др. се натрупаха огромни печалби в сивия сектор на икономиката. Източниците на тези средства са незаконни и най-вероятно няма да могат да бъдат доказани.
Законните доходи от трудова или търговска дейност на гражданите обаче са доказуеми. Съществуват редица защитни механизми в гражданския процес като например факта, че проверяваното лице може да обясни имуществото си, ползвайки всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. В много други случаи извън гражданската конфискация на гражданите се налага да доказват доходите си за по-дълъг период назад във времето на база на ведомости и данъчни документи. И те успяват да го правят, защото законът изисква такива данни да се пазят, напр. за натрупан трудов стаж при пенсиониране. Все пак много дълги срокове, като този в сегашния закон, са неудачни. Считам, че и много кратки срокове, приблизително равни на продължителността на мандатите на високопоставени служители обаче биха дали фактически имунитет на държавни служители при натрупано от тях необяснимо богатство.

- Какви са приоритетите ви като председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество? Да очакваме ли още уволнения на служители? Предвиждате ли структурни реформи?
- След 20 април, когато оглавих комисията, предприех действия за оптимизиране работата й чрез осъществяване на структурна и административна реформа. В резултат бе намален както броят на дирекциите в централната администрация, така и численият й състав наполовина. Комисията се раздели със свои служители поради съществуващи несъответствия с изискуемата образователна квалификация или поради придобиване право на пенсия. Взехме решение за закриване на тези териториални бюра, които не са постигнали задоволителни резултати за периода на съществуването на комисията. В момента действат 10 териториални дирекции в цялата страна, 9 бюра към тях и съответно централно ръководство и администрация. Целта ми бе да намаля общата централна администрация, която има поддържаща роля, и да увелича онази част от специалистите, които работят по преписките. Предприех стъпки за подобряване сътрудничеството с други органи и институции в страната и чужбина. Освен това предприех и редица действия за оптимизиране работата по преписките. Неслучайно дейността на комисията след април 2011 г. получи признание в техническата част на доклада на Европейската комисия за напредъка на България, където е посочено, че се предприемат управленски и технически мерки от новото ръководство, за да бъде подобрена работата и ефективността на комисията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: