Три данъка ще угасят пожара в еврозоната

Последните опити на европейските лидери да се справят с дълговата криза доведе само до временен отдих.
Ангажирането на частните кредитори е стъпка в правилната посока, макар че участието им ще е прекалено ограничено в количествено отношение, а програмата за обратно изкупуване на облигации може да спре да възнаграждава акционерите в банките и притежателите на суверенните облигации. Най-важното е, че планът не предлага решение на основния проблем, а именно, че всеки кредит, предназначен да помогне на Испания и Италия, ще бъде финансиран най-вече от Германия, най-голямата икономика в региона.
Последните мерки все още включват два трансфера на огромни състояния. Първият е от германските данъкоплатци към тези в Южна Европа. Ако целта е да се разруши идеята за обединена Европа в рамките на едно поколение, това е идеалният курс на действие. Негодуванието на германските данъкоплатци ще тегне над Стария континент в продължение на десетилетия. За да добиете по-ясна представа за тази реакция, спомнете си, че Италия се обедини преди 150 години, но тъй като финансовото министерство прехвърли съвсем малки суми от данъкоплатците към южната част на страната, „Северната лига“ веднага поиска Северна Италия да се отцепи.
Второто движение на средства с цел спасение на ЕС е от данъкоплатците към банките. Спасителните планове, които закрепиха финансовата индустрия през 2008 г., породиха тежък народен гняв. Този път обаче може да се стигне и до революции.
Дори да оставим настрана политическите съображения, настоящият план за действие е обременен от сериозни икономически недостатъци, които може да се обощят с две думи: морален риск. Повечето политици и много икономисти смятат, че когато в къщата бушува пожар, първо трябва да изгасиш огъня и чак след това да търсиш подпалвачите. Но ако загасиш пожара така, че да прикриеш следите на подпалвачите, почти сигурно е, че по-късно ще бушуват още пожари.

Справедлива алтернатива

И все пак има алтернатива, която е справедлива за данъкоплатците и ще съхрани стимулите в бъдеще. Освен това тази алтернатива ще повиши прозрачността и отчетността, като се облегне на три вида прозрачни данъци.
Първата част от предложението е да се въведе евроданък върху банковия дълг, а не върху печалбите на банките (идея, която не беше одобрена на срещата на европейските лидери на 21 юли). Подобен данък ще донесе двойни ползи, като увеличи приходите и накаже лекомислените кредитори. Данъкът ще се изчислява въз основа на цените на суаповете за застраховка на кредитите срещу просрочване от предходния месец и така ще служи като награда за добрите банки и наказание за лошите.

Данък върху суверенния дълг

Вторият евроданък ще облага суверенните задължения и ще бъде пропорционален на цените на суаповете за застраховка на кредитите срещу просрочване от предходния месец. Това ще принуди банките да намалят лихвите по заемите си или да удължат падежа им, без да рискуват просрочване на дълга си. Този налог ще се налага върху натрупания дълг, а не върху бъдещи облигационни емисии, така че няма да повлияе на пределните разходи за заемни средства. Що се отнася до банковия данък, той ще има двоен ефект, като увеличи приходите и накаже лекомислените кредитори. В това отношение той е противоположен на програмата за обратно изкупуване на дълг, която ще възнагради банките, като увеличи пазарната стойност на суверенния дълг.
Предложението обаче има и един потенциален недостатък: намаляването на стойността на дълга може да попречи на банките да покрият капиталовите изисквания и евентуално да ги приближи до просрочие на задълженията им. Ако обаче приходите се повишат, Европейският съюз ще може да направи на банките предложение, на което няма да могат да откажат: или да се рекапитализират незабавно на частните пазари, или да се рекапитализират от европейските власти. Това ще гарантира, че банките няма да фалират. Набраният по този начин капитал няма да се държи от определено национално правителство, а от Европейското съоръжение за финансова стабилност (EFSF), като по този начин ще се намали рискът управлението на банките да се повлияе от политиката.

Сини облигации

Третата мярка е вариант на предложение, направено миналата година от икономистите Жак Делпла и Якоб фон Васекер, а именно първите 60% от дълга на всяка държава да бъдат конвертирани в т. нар. „сини“ облигации или привилегирован суверенен дълг, които ще бъдат обезпечени от Европейския съюз. Останалите 40% ще бъдат рефинансирани като субординиран национален дълг или т. нар. „червени“ облигаци, които ще се повлияват от пазарните дисциплиниращи сили.
Всички видове еврооблигации трябва да са насочени към решаването на два проблема. Първият е как да се намали до минимум желанието на държавите да живеят разточително на гърба на Германия чрез прекратяване на финансирането на техните привилегировани облигации. Вторият е да стане ясно кой плаща, тъй като прозрачност по този въпрос липсва в предложението за стандартни еврооблигации. Препоръчваме сините облигации да се финансират от предварително определена част от приходите от данъка добавена стойност. При това предложение е ясно от самото начало, че приносът на всяка страна ще трябва да бъде близък до равнище, което да е съизмеримо с нейния брутен вътрешен продукт. Освен това всички данъкоплатци ще могат да преценят каква точно сума се иска от тях за спасението на определена държава. Това ще подобри отчетността на всички правителства от еврозоната.
Няма причина, поради която Европа трябва да продължи да защитава подпалвачите, които причиниха сегашната криза. Изложеният дотук план показва, че е възможно да се изгаси огънят, да се хванат виновниците за пожара, да се сложи край на ситуацията, в която една страна плаща за греховете на другите, и да се съхрани справедливостта и прозрачността.

Прочети цялата новина

Свързани новини: