В десетката: Как САЩ се оказаха на часове от банкрута

През последните три седмици световните медии се концентрираха върху ситуацията около еврозоната, летните жеги и атентатите в Норвегия. Междувременно във Вашингтон републиканците и демократите се опитваха да се договорят за увеличение на количеството дълг, което правителството може легално да дължи. Тези дискусии се превърнаха в идеологическа война, която, ако не бъде разрешена до 48 часа, ще доведе до банкрут на правителството на САЩ на 2 август 2011 г.

Така нареченият „дългов таван” на правителството на САЩ е закон от 1917 г., който доскоро се смяташе за чиста формалност. Според Конституцията на САЩ единствено Конгресът може да разрешава издаване на дългови облигации с цел финансиране на годишния бюджет. През 1917 г. бива гласуван така нареченият „дългов таван”, според който вместо всеки разход да бъде разискван, правителството може да издава държавни облигации до определен лимит.

От март 1962 г. насам тази сума е била увеличавана със закон 74 пъти - по времето на Роналд Рейгън (18), Бил Клинтън (8), Джордж Буш Младши (7) и Барак Обама (3).

Когато на 16 май 2011 г. беше достигнат новият „дългов таван”, стана ясно, че републиканците смятат да използват възможността, за да принудят Барак Обама да се съгласи за мащабни съкращения в бюджета на правителството, ефективно отнемайки му всякаква възможност за реализация на платформата, с която той беше избран.

Финансовото министерство на страната обяви, че на 2 август 2011 г. валутните резерви на страната ще бъдат изчерпани и ако „дълговият таван” не бъде повишен дотогава, то САЩ ефективно ще трябва да изберат да спрат здравното и социално осигуряване, заплатите на армията и държавните служители или да спрат да плащат външния си дълг.

Тоест, САЩ се намират на 48 часа от банкрут.

На пръв поглед ситуацията е изключително лесна за решаване – Конгресът на САЩ трябва да гласува увеличение на дълга, който да бъде одобрен от Сената и подписан от президента на страната като закон.

Това обаче е почти невъзможно в сегашния нефункциониращ състав на американското правителство. Конгресът се държи от републиканците с достатъчно гласове да бъде гласуван всеки закон без опозиция. Сенатът на САЩ се държи от демократите, които могат да блокират всеки закон, идващ от Конгреса, но не могат да гласуват нищо без съгласието на опозицията, тъй като нямат „свръхмнозинство”. Финалната инстанция е президентът на САЩ Барак Обама, който може да сложи вето на всеки един закон, дори той да е преминал Конгреса и Сената.

Републиканците искат мащабни съкращения в социалното и здравното осигуряване, както и в заплащането на държавните служители. Демократите искат мащабни съкращения във военните разходи и повишение на данъците. Барак Обама не е съгласен на краткосрочно увеличение на „дълговия таван” и ще наложи вето на всякакъв закон, който не е ориентиран към дългосрочно решение. Твърдо застанали зад идеологическите си линии, двете партии не могат да постигнат договорка.

В четвъртък, 28 юли 2011 г., беше гласуван закон, предложен от председателя на Конгреса на САЩ Джон Бейнър, който беше спрян в Сената на следващия ден, а Барак Обама заяви, че дори и да е бил гласуван, е щял да му наложи вето.

Към неделя, 31 август 2011 г., председателят на Сената Хари Рийд се опитва да прокара собствена версия на закона, заедно с лидера на опозицията в Сената Мич Макконъл. Очаква се в понеделник той да бъде гласуван, но очакванията са определени като „слаба надежда за спасение”.

Към неделя, 31 август 2011 г., все още няма детайли за този проектозакон и доколко той засяга основните позиции на двете партии:

Демократическата партия:

- Повишение на данъците.

- Увеличение на „дълговия таван” с поне 2.5 трилиона долара, за да бъде финансиран бюджетът до ...

Свързани новини: