Васил Симов, икономист, изп. директор на СИБАНК и шеф на Софийската стокова борса: Ръстът на депозитите се дължи на липсата на бизнес, в който да се инвестира

Васил Симов е роден през 1958 г. в София. Завършил е УНСС, специалност статистика. В края на1990 г. участва в създаването на първата в България борса – Софийската стокова борса (ССБ), година по-късно става председател на Съвета на директорите, а от март 1998 г. е и неин главен изпълнителен директор. От 2002 г е изпълнителен директор и председател на УС на СиБанк. Преподава „Борси и борсови операции” в УНСС.

---

- Г-н Симов, отмина ли най-трудният момент от кризата за българския бизнес?
- Един от най-обнадеждаващите сигнали в последно време идва от жилищния сектор – там има съживяване и лек ръст на сделките. Подобни тенденции говорят за раздвижване на цялата българска икономика, защото тя е свързана до голяма степен със строителството на жилищни сгради. Напоследък чуваме и за съживяване на търговията с плодове и зеленчуци, което също показва, че икономиката ни върви напред. Земеделието също показва обнадеждаващи резултати.

- Кои сектори могат да бъдат двигател на по-устойчив икономически растеж за бъдеще и кои трябва да бъдат приоритетните за реформи сфери?
- През летния период – т.е. юли-август – секторите туризъм и селско стопанство е логично да бъдат най-водещи. Реколтата от зърно например е много добра тази година, а що се отнася до туризма – той винаги е бил силно перо в българската икономика. В по-общ план, България трябва да насочи усилия към развитието на енергийния сектор, който е високообемен в левово изражение, а мечта за всяка държави естествено си остават телекомуникациите, секторите на новите технологии. Но за апетити към тези сфери можем да говорим едва когато излезем напълно от кризата.
Още нещо - икономическият растеж на страната трябва да се разглежда и на фона на случващото се в Европа – някои от големите икономики доста по-бързо успяха да се измъкнат от рецесията, а за сметка на това страните от периферията на Европа страдат от сериозна финансова криза. Така че ние сме някъде по средата, а трябва да се стремим да сме сред отличниците.
В системата на транспорта, на енергетиката - и на правителствено, и на браншово ниво се предприемат удачни мерки за настройка на системата. Надявам се, че българското земеделие и селското стопанство като цяло ще продължи да бъде един водещ отрасъл у нас. Друг стабилен сектор е финансовият - той първи се настрои на европейско ниво като регулации и изисквания още преди 5 години. Затова и българската финансова система е изключително стабилна и дава спокойствие и на останалите участници в бизнеса. Дори и да има повишаване на цените, на безработицата, хората като че ли са спокойни, защото банките са стабилни. Именно банковата система е островът на стабилност, който крепи самочувствието на българина.

- Споменахте периферията на Европа. Ще се отрази ли дълговата криза на България и в кои аспекти?
- Категорично ще има влияние на дълговата криза към България. Няма как всички процеси, които текат и тук, в региона и на ниво ЕС и дори зад Океана да не се отразят на една малка страна със слаба отворена икономика. От друга страна, сме член на голямото европейско семейство и имаме успокоението на Европейската централна банка, на европейските институции, че биха ни помогнали, ако има някакъв проблем.

- Доколко решението да се откажем от кандидатстване в чакалнята на еврозоната – ERMII, е оправдано?
- Все още не сме готови да влезем в еврозоната. Чест ни прави, че си го признахме. Няма смисъл да се залъгваме, че нашата икономика е дорасла да се мери като стандарт с гигантите в Европа. Отлагането всъщност не е фатално, ще ни даде възможност да си подредим къщата, така че, когато влезем в еврозоната, да няма сътресения. Редица държави при приемането на еврото се наложи да се справят с шока от покачването на цените. И в Гърция, и в Италия, Испания, Португалия местните хора казваха „всичко поскъпна“. У нас не ни трябва точно в момента подобен нагнетателен лош фактор. Така че в това отношение си спестяваме закръгляването на цените в посока нагоре.

- Един от основните въпроси, който обикновеният човек си задава, е защо у нас лихвите по кредити са толкова високи?
- Защото не сме сред държавите със силни икономики. Рискът за България като икономика е по-висок и оттам идват и по-високите ставки. Ние сме най-слабата в икономическо отношение страна в Европа. Лихвата по кредита не е самоцел, тя не се измисля или просто да се извади от джоба като някакъв процент печалба. Тя се определя от степента на зрялост на икономиката и степента на риск на вложения в нея. Естествено, че тези показатели са по-добри в Германия и Франция, а при нас са по-слаби. Но, когато говорим за лихви по кредити, веднага трябва да обърнем медала и да отчетем, че и лихвите по депозити у нас са по-високи. В Западна Европа годишната доходност от пари на влог е в рамките на 1-2-3%. У нас домакинството може да се радва на добър доход на своите спестявания до 5-6% за година.

- Докога смятате, че ще продължи спестовният бум, породен от кризата?
- Има ръст в спестяванията – да, това е факт, но за бум не знам доколко можем да говорим. От една страна, чисто психологически българинът отделя повече „бели пари за черни дни“. Но от друга – ръстът на депозираните средства се дължи преди всичко на липсата на бизнес, в който да се вложат тези пари. От разговорите ми с представители на компании в редица сектори разбирам, че в момента имат свободен финансов ресурс, но не виждат смисъл къде да го вложат. Строителят казва: „защо да строя, като моите апартаменти никой не ги купува“; производителят в сферата на селското стопанство пък пита: „пазарът е стагниран, защо да влагам пари в още продукция“. Но, когато се раздвижи икономиката като цяло, компаниите ще започнат да посягат на депозираните си средства и да ги наливат в реалния бизнес.

- Това раздвижване ще се случи ли до края на годината?
- Надяваме се. Прогнозите са хубаво нещо, особено за вас, журналистите, но тези 20 години на стоковата борса са ме научили да гледам фактите такива, каквито са, когато са станали.

- Като шеф на Софийската стокова борса следите отблизо тренда в цените на основните суровини. Да очакваме ли поевтиняване на цените?
- Много е трудно. Не е логично цените да поевтинеят. В социален аспект трябва да помислим как да се повишат доходите на хората. Защото наистина, цените у нас не са високи, просто доходите на хората са ниски. В България дори смятам, че цените са най-ниските в Европа. Как да стане хлябът ни по-евтин, като той е три пъти по-евтин от хляба в Германия. Най-евтиният хляб в Европа, го ядем в България. Подобна е картината при млякото, месото, и то при равно качество. И след като се стремим да се изравним със западния свят, е логично да се предполага, че цените ще растат.

- Големият проблем обаче е, че обикновено ръстът на цените у нас изпреварва този на доходите?
- Точно така. Големият проблем на България е, че сме с най-ниските доходи в Европа. И погледът и усилията на всички трябва да са отправени не към това как да свалим цените на стоките – невъзможно е, а как да повишим доходите на населението. При нас и транспортът, и бензинът са по-евтини. На фона на съседите ни горивата са по-ниски с поне 30%.

- Какво ще бъде отражението на драмата, която се разигра в последните дни с отнетия лиценз на „Лукойл“?
- Ще създаде известен хаос в доставките, но цените не би трябвало да поскъпнат. Българските дистрибутори на горива се влияят от цената на петрола, а не толкова от това откъде ще зареждат. А и съм сигурен, че са подготвени с алтернативни варианти. Що се отнася до „Лукойл“ - тя е изключително голяма и мощна компания и съм сигурен, че ще намерят желание да разрешат възникналия проблем, пък пари има...

- Както казахте - когато говорим за цените на бензина, най-честата причина е поскъпването на петрола. Но на обикновения човек му се струва, че много по-бързо цените на бензина поскъпват след съответното повишение на петрола на международните борси, отколкото когато има поевтиняване на международните борси?
- Това е един психологически търговски трик. Когато петролът поскъпне, веднага цените на производните също тръгват нагоре, след седмица-две има ръст и на бензина и дизела. Затова е логично да се запитаме: когато цените на суровините паднат, защо и цените на стоките не тръгнат надолу? Ето тук е психологическата бариера на българските производители и търговци. Те не са сигурни, че трендът е стабилен и спадът ще продължи и затова не свалят толкова рязко цените. Ако поевтиняването на суровината е трайно – за няколко месеца, половин година – значи ще имаме поевтиняване и на хляба.

- Не мога да не ви попитам за любимата тема на журналистите.... лошите кредити. Вижда ли им се краят метафорично казано и според ваши колеги реалните загуби за банките ще се калкулират след 2-3 години... Какви са очакванията ви за траен спад на необслужваните кредити?
- Не е приятно за банковата система, когато лошите кредити растат. Най-големият им бум беше в началото на кризата. Самият ръст тогава беше много по-бърз и рязък. Големите лоши кредити, тези, които се издъниха, така да се каже, вече са факт. След това започна леко успокоение. През 2011 г. вече виждаме забавяне на тренда на ръст на лошите кредити и не очаквам да има нов бум. В крайна сметка всичко зависи от българската икономика – ако тя покаже много ясни признаци за съживяване, това ще подобри портфейла на финансовите институции. Ако има производство, износ, търговия, нови работни места, и съответно рискът в банковата система тръгне надолу, не може да не се свали размерът на лошите кредити.

Прочети цялата новина

Свързани новини: