Оставките на генералите - край на една епоха за Турция

Франс прес

Сензационната оставка на основните военни командващи в Турция би могла да известява края на една епоха: тази, когато армията играеше ключова роля, понякога със сила, в политическия живот, смятат анализатори. Старата военна гвардия се отказа от борбата, уверява университетският преподавател Ахмет Инсел,  автор на две книги за турската армия, коментирайки решението от вчера на началника на генералния щаб на армията и на командващите сухопътните, военноморските и военновъздушните сили да подадат оставки.

Тези оставки са знак за “пълно сътресение в отношенията между политици и военни”, твърди от своя страна главният редактор на в.”Хюриет дейли нюз” Мурат Йеткин. След критиките от средите, близки до ислямо-консервативното правителство, и преследванията от страна на съдиите, когато един от 10 турски генерали се намира в затвора по обвинение в участие в заговори срещу управляващите,  командирите на армията реагираха в петък с колективна оставка на най-високо равнище, предизвиквайки шок в страната.

Според турските вестници те искат техните колеги, намиращи се под арест, да могат да се възползват от повишения, макар че са в затвора в очакване на края на съдебния процес срещу тях, което правителството отказва. Обвинението в петък на още шестима генерали, обвинени в създаване на интернет сайтове за пропаганда срещу  правителството, беше капката, която накара чашата да прелее, слагайки край на търпението на военните, посочват медиите.

Далеч е времето, когато турската армия - втората по численост в рамките на НАТО, имаше своята дума в политическия живот и се налагаше като защитник на светските принципи срещу това, което разглеждаше като заплаха от пълзяща ислямизация на обществото. От 1960 г. четири правителства бяха свалени от власт от армията, включително през 1997 г. и това на премиера-ислямист Неджметтин Ербакан,  политически наставник на сегашния премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Оттогава турското общество се промени и отбеляза значително развитие - нивото на растеж сега е 11 процента, и Партията на справедливостта и развитието на Ердоган спечели блестящо трети управленски мандат на парламентарните избори през юни. Оставката на военните командири “е от съществена важност, за да покаже решаващото отражение на изборите през юни върху отношенията между правителството и армията”, смята Дерия Сазак от в.”Миллиет”.

“Тази криза е неизбежният резултат от една борба за власт между армията и правителството, продължаваща от 2007 г. Правителството не иска да работи с командирите, които се бяха опитали да попречат за избора на президента /Абдуллах Гюл/ и които бяха замесени в опити за преврат. То иска да ги отстрани”, добявя анализаторът.

“В действителност армията загуби битката още на 27 април 2007 г.,  когато безупрешно наложи своето вето за издигането на Ердоган или Гюл начело на страната”, отбелязва от своя  страна Инсел. Дали армията, изпратена обратно в казармите, все пак запазва способност да се появи отново в политиката чрез нов преврат?

“Не виждам нищо подобно”, смята Мурат Йеткин, наред с други коментатори, и добавя: “Правителството контролира ситуацията”. Според Ахмет Инсел тези оставки са “имплозия” във военната институция и е малко вероятно да станем свидетели на военен преврат в Турция. “Днес един арестуван генерал не предизвиква вече по-голям отзвук във вестниците, отколкото една тежка катострофа”, отбелязва той.

И това е по редица причини: “силната подкрепа” на голяма част от населението за правителството, евлоюцията на обществото, уравновесяващата сила на полицията и правосъдието, “които са близки до ПСР”. И освен това “на международно равнище вече не съществува комунистическата опасност, която позволяваше да се правят преврати през 60-те и 70-те години с подкрепата на САЩ”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: