Парламентът се опита да не бъде придатък на кабинета

Анализирайки изминалата сесия, може да се каже, че няма ясни очаквания на избирателите за работата на парламента. Това, което показват измерванията на рейтинга или доверието към Народното събрание, не е достатъчно основание да се приеме, че има някакви конкретни изисквания към законодателната власт.
Тази сесия беше много важна, защото парламентът трябваше да успее да преодолее един тежък проблем, който се оформи през предходната. Става дума за разбирането, че постепенно НС се превръща в придатък на Министерския съвет.
Не мога да кажа, че през тази сесия проблемът беше решен окончателно, но бяха направени стъпки в такава посока. Имаше опити да се покаже, че НС е самостоятелна институция и нейното функциониране има своя собствена логика. Резултатът в края на парламентарната сесия показва, че е възможно да очакваме изясняване на образа на Народното събрание и подобряване на самостоятелността му. Много е важно да се разбере, че парламентът е мястото, където се реализира политическият спор. В него политиците трябва да влизат в противоборство на идеи. България е парламентарна република и следователно НС е институцията, която би трябвало да управлява страната и да определя нейната стратегическа насока на развитие.

Критичните моменти

През изминалата парламентарна сесия имаше няколко критични момента в това отношение. На първо място беше искането за предсрочно прекратяване на правомощията на президента. Другият беше свързан с вота на недоверие към правителството. Третият критичен момент беше дискусията и отхвърлянето на първо четене на законопроекта за конфискация на незаконно придобито имущество. С други думи имахме няколко критични фази, в които имаше възможност да се види, че НС е различна политическа среда, която не се вписва и не се изчерпва с плановете на правителството. Тук трябва да добавим и предстоящия, но неосъществен до момента дебат за промените в конституцията заради така наречения пакт за финансова стабилност. Около тези няколко съществени политически събития имахме възможност да видим, че парламентът може да функционира по самостоятелен дневен ред и да налага такъв в българското общество.

Изолацията на управляващите

Най-същественият процес, на който бяхме свидетели през тази сесия, беше постепенното изпадане в парадоксална изолация на управляващата партия. Казвам, че е парадоксална ситуацията, защото с окончателното разпадане на групата на РЗС и отделянето на народни представители от групата на „Атака“ управляващата партия вече има необходимото самостоятелно парламентарно мнозинство. От друга страна, като политическа картина резултатът е по-скоро с обратен знак. Депутатите на ГЕРБ имат усещането, че са изолирани. Това е мнозинство, което трудно комуникира и не може да поддържа нормален диалог със Синята коалиция, която е в неговия спектър, когато става дума за европейски политически ценности. В това отношение наистина управляващата партия преживява сериозна трансформация в парламентарния си вид.
За съжаление не можем да кажем, че качеството на внасяните законопроекти от народните представители се е повишило. Имаме все така ясно изразени дефицити. Последните месеци показаха известно отслабване на първоначалния натиск на закони, които да обслужват определени корпоративни интереси, прокарани от депутати на мнозинството.
От гледна точка на Коалиция за България и ДПС няма ясна обща стратегия за работа на опозицията. Движението за права и свободи се ориентира към много по-цялостна и трайна в перспектива тактика на поведение. В началото депутатите от тази група запазиха дълбоко мълчание и постепенно влязоха в трайна опозиция. Обратно Коалиция за България атакуваше управлението от самото начало и това пречи в момента на БСП да постигнат тази градация, която е естествена в предизборен период.
Синята коалиция се придвижи много радикално към опозиционно поведение. Тя обаче следва друг дневен ред и той няма нищо общо с исканията на социалистите или със стратегията на ДПС. Ако трябва да обобщя, имаме една множествена опозиция, която съвсем нормално се опитва да тласне управлението в една или друга посока, но нямаме единен фронт.

Прочети цялата новина

Свързани новини: