Комитетът по правата на човека към ООН: Широко разпространена дискриминация в БГ

На 29 юли тази година Комитетът по правата на човека към ООН публикува своите препоръки към страната ни по отношение на третия периодичен доклад за България относно прилагането на Международния пакт за гражданските и политически права. Представянето на доклада е отлагано цели 15 години от властите, съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК). В документа на Комитета главно място заемат препоръките относно редица нарушения на правата на човека в България. Сред главните притеснения на Комитета са: широко разпространената дискриминация по различни принципи – пол, етнос, религия; правата на хората с увреждания, нападките над съдебната власт, полицейското насилие, нечовешкото и унизително третиране в институциите за деца и възрастни, широкото използване на СРС и др. БГНЕС публикува пълния текст на основните точки на загриженост от страна на Комитета и съответните препоръки към страната ни: 1. Дискриминация на основата на етнос/ раса и религия: - Въпреки наличието на Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество (2010-2020), Комитетът е загрижен за съществуващата широкоразпространена дискриминация, от която страда ромското население, особено по отношение на достъпа до образование, правосъдие, заетост, жилища и търговски начинания. - Комитетът също така е загрижен относно увеличаващия се брой евикции на роми. Комитетът препоръчва страната ни силно да ограничи насилствените евикции и винаги да гарантира алтернативно настаняване на евиктираните граждани. - Комитетът изразява съжалението си относно скорошните прояви на нетолерантност по отношение на религиозни малцинства и нетрадиционни религиозни групи и също така отбелязва, че въпреки наличното законодателство по отношение на забраната за дискриминация и слово на омразата, тези разпоредби се прилагат силно ограничено. Според Органа на ООН, България трябва да предприеме мерки по превенцията, разследването и санкционирането на престъпления от омраза, слово на омразата и насилие над малцинствата и религиозните общности, най-вече над роми и мюсюлмани като осигури пълното изпълнение на съществуващото законодателство и въвеждането на национални кампании. 2. Права на жените: - Приветствайки прилагането на Националната стратегия за насърчаването на равенството между половете (2009-2015), Комитетът е загрижен заради факта, че дискриминационните практики и съобщения остават широкоразпространени, включително в медиите, и че не е прието специфично законодателство за равните възможности между жените и мъжете. - Правозащитният орган на ООН също така изразява съжалението си относно малкия брой случаи на домашно насилие (най-вече срещу жени) който реално стига до съд и бива наказван. - Според Комитета, страната ни трябва да развие допълнителни политики за ефективно равенство на половете и да приеме и прилага специфично законодателство по отношение на равенството между мъже и жени, като така официално разпознае специфичната природа на дискриминацията срещу жени и я адресира адекватно. В допълнение, България трябва да приеме необходимите мерки за мониторинг и да сложи край на стереотипните съобщения, отнасящи се до пола, в обществото. По отношение на домашното насилие, страната трябва силно да увеличи усилията си по превенцията му и да насърчи жертвите да докладват за случаите на насилие в семействата им. България трябва също така да инициира мониторинг относно причините на липсата на доверие във властите, както и да осигури, че всички случаи на домашно насилие се разследват, преследват и наказват. 3. Права на децата: - Комитетът отбелязва приемането на плана "Визия за деинституционализацията на деца в Република България", според който държавата ще закрие всички институции за деца в следващите 15 години. Въпреки това, той е силно разтревожен от огромния брой деца, които ще останат в тези институции през тези години, както и за липсата на конкретни мерки в плана, които да осигуряват система за отглеждане на деца в общността. В тази връзка, Комитетът препоръчва на България спешно да затвори всички институции за деца, като осигури практически алтернативи на институционализацията и достатъчно средства, за да създаде и поддържа система за отглеждане на деца, в съответствие с изискванията на Пакта. - От органа на ООН също така отбелязват, че въпреки, че физическото наказание е забранено със закон, то деца все още стават жертва на подобни практики и липсва информация относно съдебното преследване на подобни случаи. - Друг проблем е широкоразпространената практика на сключване на неформални бракове в ромските общности, най-вече с момичета под 14-годишна възраст, въпреки, че минималната възраст за встъпване в брак е 18 години. 4. Полицейско насилие. - Вземайки предвид големия брой случаи на измъчване и нечовешко и унизително третиране, безнаказаността на полицейските служители, както и факта, че на жертвите е отказван достъп до ефективна защита, Комитетът определя сегашната правна система като лишена от обективност и нарушаваща правата на човека. България трябва да предприеме необходимите мерки да премахне всички форми на насилие от страна на полицията и лошо третиране по време на полицейски операции и да приеме средства за ефективно преследване на извършителите и правна защита на жертвите. - Комитетът също така отбелязва, че според сегашния закон полицейските части могат да използват потенциално смъртоносна сила, дори когато това не е абсолютно необходимо - и това е в нарушение на международните стандарти. Затова и държавата трябва спешно да промени законодателството си така, че то да спазва правото на живот, в частност според изискванията на Основните принципи на ООН по отношение на използването на сила и огнестрелно оръжие от полицейски служители. 5. Права на хората с увреждания: - Комитетът е загрижен относно информацията за насилствени и дискриминационни практики срещу деца и възрастни с увреждания в институционална среда, включително лишаване от свобода, физическа и химическа, чрез администрирането на невролептици, имобилизация. Той също така посочва трудностите, на които са подложени институционализираните хора при реинтеграцията си в обществото и липсата на психо-социални рехабилитационни програми за тях. Комитетът препоръчва на България да установи политика на нулева толерантност към насилието и дискриминационните практики по отношение на децата и възрастните с увреждания в институциите, и да предприеме нужните мерки, за да гарантира ефективното и пълно разследване на твърденията за насилие и лошо третиране, както и адекватно преследване и санкциониране на евентуалните извършители. - Друг проблем, посочен от Комитета е това, че хората с ментални увреждания, поставени под запрещение, са лишени от възможността да се борят срещу неспазването на правата им, тъй като няма независим механизъм за контрол в институциите за хора с ментални увреждания, а системата на настойничество често включва персонал от същите институции. В тази връзка, Комитетът препоръчва на България да ревизира политика си относно поставянето под запрещение на хора с ментални увреждания и да установява нужните и попорционални мерки индивидуално, чрез ефективни процедурни защити, осигурявайки достъп на всеки поставен под запрещение до ефективно разглеждане на поставена му мярка в съд. България също така трябва да предприеме нужните мерки по превенцията на всички форми на лошо третиране в психиатричните институции, включително като определи системи за контрол, в съответствие с международните стандарти. - Комитетът също така е силно разтревожен от факта, че редица държавни органи не спазват принципите за независимостта на съдебната власт. - От органа на ООН също така изразяват загриженост по отношение на широко разпространената практика за телефонно подслушване и използване на СРС. Проблем също така е и фактът, че хора, които са били подложени на незаконно подслушване и системно не са били уведомявани за това, нямат достъп до средства за правна защита. Според Комитета, България трябва да осигури, че подслушването на телефонни разговори се използва само като допълнително доказателство в съда, като това става в редки случаи и под стриктен съдебен контрол. - Комитетът също така остава загрижен за претъпканите затвори и за санитарните условия в местата за задържане, включително липсата на достъп до питейна вода, вода за битови нужди и ток. Комитетът също така изразява притеснението си относно дефицита на медицинско обслужване и липсата на квалифициран персонал. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: