До 2050 г. социалните системи у нас са застрашени от разпад

До 2050 г. се очаква населението у нас над 60-годишна възраст да бъде над 30% Това коментира вчера Емилия Войнова от дирекция „Жизнено равнище и социална сигурност“ на социалното министерство на кръгла маса за демографските предизвикателства. Тя добави, че когато делът на населението в тази възраст надвиши 30%, е застрашено функционирането на всички социални системи и те започват да се разпадат. Войнова обяви, че демографската ситуация у нас е най-кризисна в сравнение с всички останали държави - членки на Европейския съюз.
Според данните сред негативните демографски тенденции са ниската раждаемост, високата обща смъртност, ниската средна продължителност на живота и големите миграционни потоци. Войнова определи като изключително тежък проблем ранната смъртност сред мъжете, което води до това все повече жени да остават сами, след като починат съпрузите им. Оттам следва и увеличаване на проблема за женската бедност в по-високите възрастови групи. Според експертите негативният естествен прираст у нас се задълбочава в последните години и заради кризата.
Зам.-министърът на труда и социалната политика Деяна Костадинова, която отговаря за демографската политика, коментира, че трябва да се акцентира върху необходимостта от мерки за подкрепа на възрастните хора и преосмисляне на ролята и приноса им за социално-икономическото развитие на обществото. Тя обясни още, че 2012-а ще бъде европейската година за активен живот на възрастните хора и солидарност между поколенията. Костадинова добави, че заложените в програмата на правителството и в националната програма за реформи мерки са актуализиране на Националната стратегия за демографско развитие на България, както и Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора.

България – на пето място по застаряване в света

Въпреки разликите в населенията на отделните страни на ЕС, проблемите със застаряването са сходни, коментира Емилия Войнова. Темповете на застаряване в България обаче са много по-високи от тези в останалите европейски страни. Според доклад на ООН от 1 януари 2010 г. страната ни е на пето място по темп на застаряване на населението в света. Средната продължителност на живота за населението на държавите от Европейския съюз е 76,4 години при мъжете и 82,4 - при жените. У нас тя е 70,1 години при мъжете и 77,4 - при жените. Данни на Евростат пък сочат, че населението в ЕС на възраст 15-64 години се очаква да намалее с 48 млн. души до 2050 г., а делът на населението над 80-годишна възраст ще се увеличи от 4,1 процента през 2005 г. до 11,4 процента през 2050 година. Съотношението между хората в трудоспособна възраст и тези над 65 години ще намалее – от 4 към 1 то ще стане 2 към 1.

Промените на пазара на труда

Застаряването ще окаже голямо влияние и върху профила на пазара на труда у нас, като това предстои да се засилва като тенденция. Делът на населението под
трудоспособна възраст през 1990 г. е 21,6 процента, докато през миналата година той е 14,6%. По относителен дял на населението над трудоспособна възраст (над 60 години) най-засегнатите у нас области са Видин с 30,5%, Габрово – 28,8%, Монтана (28,5%), Перник (27,4%). Според данни на социалното министерство на всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, в пазара на труда са влизали 124 души. След 2008 г. се наблюдава обратното съотношение – на 100 души, излизащи от пазара, има 91, които влизат. Този брой намалява постепенно през следващите години, като през 2011 г. на 100 напускащи пазара на труда има само 70, които влизат в него. Анализите сочат още, че негативните ефекти са повече от сериозни и за пенсионната система, понеже няма стълб на системата, който да не е засегнат от застаряването на населението.

Проблемите пред страните от ЕС

Демографските проблеми ще имат сериозно отражение и върху растежа на средния БВП на ЕС. Очаква се след намалението от 2,4% за периода 2004 - 2010 г., понижаване до 1,2% за периода 2031 - 2050 година. Експертите прогнозират, че публичните разходи, свързани със застаряването на населението, ще се увеличат средно с около 4,75 процентни пункта от БВП до 2060 г. в ЕС и с повече от 5 процентни пункта в еврозоната - по-специално чрез разходи за
пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи. В системата на здравеопазването и образованието също ще са необходими промени. До 2060 г. се предвижда публичните разходи за здравеопазване в ЕС да нараснат с 1,5 процентни пункта от БВП. Разходите за публично образование също ще се променят. Въпреки ниската раждаемост те няма да намалеят, понеже ще има необходимост застаряващото население да се обучава за по-дълго оставане на пазара на труда. Войнова обяви, че България е на последно място в Европа по участие на възрастни хора в учене през целия живот.

---

Мнения

---

Д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа“: Трябва политически консенсус за преодоляване на демографската криза
При такова положение социалната система не може да работи, защото когато е изградена на солидарен принцип трябва някой да работи, а вноските се използват от хората, които са пенсионирани, каза президентът на КТ Подкрепа Константин Тренчев пред в. „Класа“.
Това според него се получава при най-ниско съотношение 2 към 1 активно към неактивно население. Тренчев смята, че по-добре е, когато това съотношение е по-високо. Нашата пропорция е много влошена включително и в момента, каза президентът на синдиката. Той добави, че все още не е 1 към 1, но отива натам.“ В случай, че тези данни станат реалност, тогава системата просто ще се преобърне и няма да е възможно да функционира. Дали такова ще бъде демографското развитие е отделен въпрос“, коментира Тренчев. Според него при друга политика и сериозна ангажираност от страна на факторите в държавата, които дотогава ще се сменят 1000 пъти, нещата може да добият и друг характер.

Проф. Пенка Найденова, БАН: Проблемите със застаряването на населението имат решение
Европа се явява най-старият и застаряващ континент. На този фон България е в едно от най-неблагоприятните положения, защото намалява младото, а се увеличава възрастното население. У нас възрастните над 65 години са 17.7%, докато хората до 14 години са само 18.7%. Може да се каже, че вече има изравняване на тези, които ще влязат в активна възраст, и тези, които вече са излезли от нея. При това положение голям проблем ще стане социалната издръжка на населението въобще. В един момент ще се окаже, че старите хора ще трябва да работят, за да може да се поддържа икономическият растеж на страната.
Това не значи, че тези проблеми нямат решение. Важно е да се водят политики за младежта, за по-добро образование и оставането им в страната. Процесите са дълги и не може да очакваме, че може да ги решим с привличане на имигранти или само със стимулиране на раждаемостта. Трябва да се залага на качествата на населението. Може хората да са по-малко, но да живеят по-добре и да са по-здрави, стига да има политики за това.

Прочети цялата новина

Свързани новини: