Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на Обединена българска банка: Частният предприемач трябва да стане по-смел и активен за нови идеи

- Г-н Вътев, ОББ е една от петте банки, подписали споразумение с ЕИФ за 78 млн. евро. С тези гаранции ще се отпускат заеми за 400 млн. евро при ниски лихви. Какъв е делът на ОББ от тези пари?
- В процеса на кандидатстване и договаряне по Програма JEREMIE от нас се изискваше сами да предложим обема на кредитите, който сме готови да предоставим при спазване на всички заложени в нея условия. Другите също така важни елементи в конкурса бяха и конкретните условия за кредитиране на микро, малките и средните предприятия - лихвени проценти, срокове и т. н. ОББ успя да договори обем от 125 милиона евро от общо 400, или близо една трета от обема на кредитите, гарантирани по програмата за България. Следва да подчертая, че така договореният обем от кредити ще бъде подсигурен изцяло с ресурси на банката, а с парите на ЕИФ ще бъдат покривани частично само крайните загуби по силата на предоставените гаранции. Както казах и на пресконференцията при подписването на споразумението, фондът е с револвиращ характер и колкото по-малко ресурси се ползват за покриването на загуби до края на първия цикъл, толкова е по-успешна програмата, като в същото време наличните средства на фонда могат да се използват отново и отново за предоставяне на нови гаранции за развитие на малкия и средния бизнес у нас.

- За бизнеса най-важното е как ще бъдат улеснени условията за кредитиране. И може би един от най-важните въпроси - при какви лихви?
- В резултат на предоставяната от ЕИФ портфейлна гаранция, облекченията за бизнеса са в няколко направления: по-ниска цена на кредита, изразяваща се в по-ниски лихви и такси за обслужване; по-лесен достъп до кредитиране, особено в случаите, когато кредитополучателят няма достатъчно обезпечение; по-облекчени и стандартизирани процедури, предполагащи и много по-бързи кредитни решения. Лихвените проценти ще бъдат поне два-три пункта по-ниски от прилаганите за този сегмент, но естествено конкретните им нива ще продължават да се определят според оценката на риска на всеки кредитополучател, вида на финансирането, матуритета, валутата и т.н.
Всъщност най-важният ефект, който очакваме да видим след стартиране на програмата, е по-голяма смелост и активност от страна на частните предприемачи за реализиране на нови идеи и разширяване на бизнеса след продължителния застой, породен от икономическата криза. Даваме си сметка, че в началото това няма да е толкова бързо и лесно, затова планираме и допълнителни средства и усилия за подходящо обучение на нашите служители, активни маркетинг и рекламни кампании за клиентите и т. н.

- За какъв срок се отпускат кредитите, какви са лимитите, как ще се променят изискванията за обезпечение и има ли забранени сектори?
- В рамките на гаранционната програма максималният срок на оборотните кредити ще бъде съответно две, а за инвестиционните кредити шест години, като гратисният период е по договаряне и зависи от конкретния проект за финансиране. Има, разбира се, и т. нар. негативен лист от сектори, които не могат да бъдат финансирани по тази програма като производство и търговия с оръжие, наркотици, алкохол, хазарт и т. н.
Извън стандартно забранените сектори са изключени допълнително и сектори като например недвижимите имоти, земеделието, рибарството и аквакултурите - последните три от изброените поради факта, че са обект на субсидиране по други европейски програми и припокриването е недопустимо.

- Има ли опасност парите да не бъдат усвоени изцяло заради липсата на качествени проекти и като цяло какви са очакванията ви за интереса на бизнеса към програмата?
- Както казах вече, именно степента на предлагане на добри проекти за финансиране и общата активност от страна на бизнеса са основните предизвикателства, които ще определят крайния успех на програмата. Ако приемем, че българската икономика излиза от рецесията и можем да очакваме стабилни нива на позитивен растеж през следващите години, то най-естествено е малкият и средният бизнес първи да се съвземат от апатията и активно да търсят нови възможности за развитие, в т .ч. и банково финансиране.
Неслучайно тази програма като един много добър механизъм и лост в тази посока стартира точно сега и в такива сериозни мащаби. От друга страна, банките разполагат с всичките необходими ресурси - финансови средства, опитни кадри, оперативен капацитет, активно да подпомагат този процес. С други думи, всички условия за успешно стартиране и реализация на програма JEREMIE са налице и аз искрено вярвам в това.

- Споменавате, че благодарение на програмата, ще се използва капацитетът на банките за подбор на проектите. Но в крайна сметка каква ще е ролята на ЕИФ за крайното одобрение на даден кредит?
- Не. Програмата ще спомогне за използване оперативния капацитет на банките, а точно обратното - програмата би станала възможна само и единствено с посредничеството и опита на банките. Фондът няма да има никаква роля при оценяването на проектите, това ще бъде единствено прерогатив и отговорност на банките. Фондът ще получава само регулярни отчети за развитието на програмата и ще следи единствено дали се спазват договорените между банката и фонда условия, за да може отделният кредит да отговаря на критериите на ЕИФ за покритие на риска. Ако по някаква причина определен проект се окаже, че не отговаря на критериите, то тогава гаранцията на фонда отпада и покритието на риска остава изцяло и за сметка на банките. Това е класически гаранционен модел, където банките имат основна роля за ефективната имплементация и контролиране на риска.
Неслучайно банковата общност чрез АББ е предложила и разработва в момента заедно с екипи на съответните министерства работни програми за по-ефективното и бързо усвояване на европейските фондове чрез активното посредничество на банките по подобие на програмата JEREMIE. Определено считаме, че включването на банките в този процес значително ще повиши достъпа на фирмите и частните предприемачи за финансирането на проекти, отговарящи на критериите по различните програми, а от друга страна, това би спестило много време и ресурси на държавата именно за тези дейности, които така или иначе са присъщи основно на банките. Практически това, което предлагаме, е фирмите да могат да представят проекта си в избрана от тях банка, банката оценява проекта съобразно изискванията и критериите на съответната европейска програма, вкл. и осигурява и съфинансиране, ако е необходимо, и след това следи за целевото усвояване на средствата от програмата и съответно успешната реализация на проекта. Същевременно банката носи пълната отговорност, ако при последващ контрол се окаже, че някой проект не отговаря на критериите и средствата от европейските фондове следва да бъдат възстановени.

- С надеждите за икономически ръст и съответно "събуждането" на малкия и средния бизнес от апатията, какъв ръст на фирменото кредитиране можем да очакваме тази година? Какви са най-големите затруднения в момента на малките и средните фирми?
- Известно е, че именно малкият и средният бизнес представляват гръбнака на всяка развита икономика. В ЕС например 99 % от броя на фирмите са в този сегмент, който същевременно осигурява 2/3 от трудовата заетост и около 50 на сто от БВП. В България картината е подобна - МСБ участва с над 60 % във формирането на БВП и с около 76 % в общия брой на заетите в реалната икономика. Този сегмент е много гъвкав, адаптивен и най-бързо реагира на тенденциите в развитието на икономиката. Същевременно той е много крехък и най-тежко понася икономическите кризи и особено икономическите шокове, на които всички сме свидетели пред последните 2-3 години. Като резултат много от малките фирми са вън от пазара, а все още голяма част от останалите продължават да се борят за оцеляване.
Хубавата новина е, че икономиката ни постепенно започва да се възстановява и това съответно създава условия и нови възможности за активизирането на малкия и средния бизнес у нас. Независимо от това обаче този сегмент продължава да страда от слабото потребителско търсене, лошата платежна междуфирмена дисциплина, все още трудния достъп до банково финансиране. Особено тежки поражения на тези фирми оказват несвоевременните плащания от страна на техните партньори, в т. ч. и от големите компании. Не е случайно, че голяма част от средствата от европейските програми са насочени именно в подкрепа на малкия и средния бизнес и това става точно сега - в края на икономическата криза. По отношение на банковото финансиране на корпоративния сектор за тази година очаквам скромен, но положителен ръст от 2-3 процента спрямо 2010 г.

- Според наблюденията на ОББ кои сектори на икономиката в момента показват най-силни признаци за възстановяване?
- Със сигурност експортно ориентираните отрасли, селското стопанство, добивната, химическата и фармацевтичната промишленост. Все още липсва растеж, но като че ли е преодолян продължителният спад в производството и продажбите на дребно и услугите, а за съжаление все още продължава стагнацията в отрасъла с най-тежки поражения от кризата - строителството и недвижимите имоти.

- ОББ има ли готовност да участва и в други подобни програми?
- Разбира се, ОББ е една от най-предпочитаните банки-партньори в България за участие в подобни програми поради доказания опит и постигнати резултати. Мисля, че по този показател определено сме номер едно в българския банков сектор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: