В Азия все още властта за жените е наследствена

Франс прес

Министър-председателката на Тайланд ще се включи в дългия списък на жени в Азия, издигнали се във властта благодарение на роднински връзки. Тази тенденция според анализаторите в никакъв случай не е знак за победа на равенството между половете. Инглук Шинаватра, дебютантка в политиката, стана известна, след като нейният брат, бившият премиер Таксит Шинаватра, който в момента е в изгнание, я постави начело на листата на опозиционната партия “За Тайланд” на изборите от 3 юли, представяйки я като свой клонинг.

Този светкавичен възход, който ще я направи първата жена ръководител на тайландското правителство, не е изключение в Азиатско-Тихоокеанския район. Там много дами се издигат във властта благодарение на името си, често след смъртта на някой член от своето семейство.

През 1960 г., след убийството на съпруга й, Сиримаво Бандаранайке става премиер на Шри Ланка. Тя е първата жена в света, която заема този пост. В Индия Индира Ганди върви по стъпките на своя баща Джавахарлал Неру. Също и пакистанката Беназир Бхуто и индонезийката Мегавати Сукарнопутри. В Бирма Аун Сан Су Чжи щеше също да поеме щафетата от своя баща, герой от борбата за независимост, ако хунтата беше признала победата й на изборите през 1990 г.

Според анализаторите този феномен е по-скоро свързан с хегемонията на политическите династии в региона, отколкото със засилване на равенството между мъжете и жените. От традиционните азиатки “не се очаква да бъдат политически лидери” в регион, доминиран от патриархална “мачовска” култура, коментира Пол Чамбърс, изследовател от университета Паяп в провинция Чианг Май в Тайланд.

При слабо утвърдените политически партии, оставящи могъщите фамилии да управляват, се създават благоприятни възможности за жените. Но само в краен случай. Тези династии предпочитат да се доверяват на семействата си и “когато мъжете - лидери на политически партии нямат подходящ роднина мъж, те се обръщат към своите дъщери”, добавя той. Някои мъже също са се издигали във властта по този начин, отбелязва Бриджит Уелш, преподавател по политически науки в Сингапур. Такъв е например съпругът на Бхуто, Асиф Али Зардари, сегашният президент на Пакистан.

Политически династии има на други места, но в Азия нито една жена не се е издигнала до върховете на властта по друг начин. В Тайланд победата на фотогеничната бизнес дама Инглук, заедно с лозунга “Таксин мисли, партията “За Тайланд” действа”, беше възприета по-скоро като успех за брат й, отколкото като напредък за феминизма. И ако тайландките заемат важни постове в бизнеса, те са едва 13 процента от депутатите в парламента, съставен след последните избори от 2007 г. според Интерпарламентарния съюз. В света представителството на жените в парламентите е 19,5 процента, а в Азия - 18,3 процента, според организацията на парламентите по целия свят.

Избирането на жена на висш държавен пост в никакъв случай не е гаранция за промяна в нагласите на населението. Въпреки че в историята на Пакистан и Бангладеш присъстват силни жени в управлението, според изследване от 2007 г. на социологическия център “Пю”, над 50 процента от пакистанците и бангладешците смятат, че мъжете са по-добри ръководители. “Азия все още няма своята Маргарет Тачър”, коментира Чамбърс.

Въпреки всичко нещата се променят малко по малко. Например в Тайван водачката на опозицията - Цай Инвън, която не разчита на подкрепа от роднини, е кандидатка за президентските избори през януари 2012 г. “След като са видели жени във властта, азиатските избиратели са все по - склонни да приемат повече дами в политиката. Затова е време за по - голямо женско присъствие в азиатската политика”, прогнозира Чамбърс.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: