Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ: Лекарството срещу нова финансова криза се нарича "повече Европа"

- Г-н Ковачев, задава ли се нова финансова криза според вас и в каква степен тя може да се отрази на икономическата ситуация в България?
- Миналият петък не беше от най-щастливите за фондовите пазари. През почивните дни чух наистина различни анализи. Някои икономисти смятат, че България може да бъде сериозно засегната, други са на мнение, че няма непосредствена опасност.
Знаете, че лидерите на Европейския съюз заседаваха миналата седмица, а консултациите на ниво министри не престават, понякога и по телефона. Вярвам, че се вземат адекватни решения, които ще гарантират стабилността на еврото. Единната европейска валута, между другото, е и една алтернатива на щатския долар.
Аз съм умерен оптимист, че Европейският съюз ще съумее да отговори на опасността от нова финансова криза. Съюзът и не може да си позволи друго, ако иска да запази своята конкурентоспособност и да има подобаваща тежест в световен мащаб. Надявам се, че ЕС ще тръгне по пътя на по-силна интеграция, на по-тясна взаимосвързаност на финансовите си системи. Знаете, че беше решено да се въведе т. нар. Европейско икономическо управление – пакет от 6 законодателни предложения, чиято цел е да се преодолеят някои грешки от последните години, станали още по-видими заради кризата. Една от мерките се състои в това, че преди да бъдат приети, националните бюджети трябва да минат през един своеобразен КПП на Европейската комисия, т.е. да отговарят на редица конкретни критерии.
За мене правилното решение срещу кризата е „повече Европа“, повече евроинтеграция. Това е обратното на тезата на някои популистки настроени политици, най-вече от Северна Европа, които се стремят да печелят влияние с искания за повече изолация на проспериращите от проблемните държави.

- Някои политолози наистина смятат, че кризата е разрушила старото делене на Западна и Източна Европа, заменяйки го с деленето на Северна и Южна. Така ли е всъщност?
- Наистина има подобни анализи, съществуват и подобни рискове. Да, в Северна Европа има по-висок стандарт на живот, повече социални придобивки, десетилетия наред държавите са провеждали силна социална политика. Това са и страните, където в момента има популистки тежнения за затваряне в собственото благополучие. Подобни гласове се чуват дори в Германия, която винаги е била мотор на европейската интеграция.
Днес, повече от 20 години след обединението на Германия, направено под мотото „Обединена Германия в обединена Европа“, под съмнение се поставя една от нейните основни ценности – евросолидарността. Обяснимо е защо тези по-силни и заради това по-социални икономики не желаят да делят благата и придобивките си с южните народи. На юг има проблеми – нека го кажем честно – вследствие на грешките на политици от целия спектър – довели до свръхдефицити, проблеми с изплащането на външни дългове, невъзможност за справяне без външна помощ. Гърция е типичният пример за такава ситуация.

- Какво трябва да се направи тогава?
- Отговорните политици трябва да обяснят на гражданите на държавите от Северна и Западна Европа, че на практика няма алтернатива. Не могат да се случат всякакви екзотични идеи като създаването на Северно Евро и Южно Евро, на два валутни съюза – всичко това би довело до много негативни последици за целия континент.
Ще ми се да повторя – лекарството се нарича „повече Европа“ - и ползите от него ще са целият Европейски съюз, включително и за Севера. Та нали дори по-големите вноски на тези страни в бюджета на ЕС многократно се връщат при тях – за доставката на оборудване, за изпълнението на големи проекти в южните страни.
Отговорност на националните политици в богатите държави е да представят така нещата на своите граждани, че те да се върнат на европейския коловоз, на пътя към евроинтеграцията.

- А какво е разпределението на силите в Европарламента? Може ли да се каже, че повечето евродепутати споделят тезата, която защитихте?
- Истината е, че изборите от 2009 години пратиха в Европейския парламент повече евродепутати, заредени с евроскептицизъм. Това са представители на Великобритания, на някои държави от Северна Европа. Но в огромната част от мнозинството си Европейският парламент е много проевропейски настроен. С риск да прозвучи парадоксално, ще ви кажа, че имам колеги, които са представители на партии с доста умерен еврооптимизъм, но в Европарламента те вече защитават много повече политиките на евроинтеграция. С няколко думи: в Европейския парламент има едно голямо проевропейско мнозинство и едно малко евроскептично малцинство, което понякога говори на много висок глас.

- На 7 септември ви предстои участие в изслушване в ЕП на тема "Миграционната политика на ЕС в светлината на разширяването на Шенген". Това е болна тема за България и Румъния, които имат усещането за предубедено отношение към тях...
- Така е и освен това е свързано с нещата, за които говорихме току-що. В Северна Европа има страх от нелегалната емиграция, от това че тя може да застраши социалните придобивки на местното население, че може да доведе до ръст на организирана престъпност. Този страх се подклажда и от проблемите, които ЕС има по южните си граници, особено след т. нар. Арабска пролет – големи емигрантски вълни, които на моменти заплашват да станат неконтролируеми. Целта на предстоящото изслушване в Европарламента е една по-координирана и обща миграционна политика, която да остава солидарна: да позволява, от една страна, поддържането на сигурна обща външна граница като споделена отговорност на всички страни членки и, от друга страна – сключването на реадмисионни споразумения със съседите на ЕС на юг и на изток.
Другата част от тази тема е разширяването на Шенгенското пространство. В ЕНП смятаме, че Европа ще е по-сигурна с България и Румъния, които покриват всички критерии за това членство. Не е излишно да припомня, че нашата европейска граница се дава като пример за добре защитена граница на ЕС.
Наистина проблемите са много и затова Европарламентът и ЕС имат желание да се разработи обща европейска миграционна политика.
България разработи своя стратегия за тази обща политика и очаквам на 7 септември вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов да я представи в Европейския парламент заедно със своя колега от Румъния.

- А не бе ли приложен двоен стандарт за Шенген спрямо България и Румъния?
- Би могло да се каже и така. Наистина ние започнахме нашите усилия за присъединяването ни към Шенгенското споразумение при едни условия, които изпълнихме, за да видим, че някои от старите страни членки предявяват допълнителни претенции. Те между другото са свързани с евроскептицизма и страховете, разпалвани от някои политици в Северна и Западна Европа. Но аз оставам оптимист, че в края на септември по време на полското председателство на ЕС ще се стигне до политическото решение през октомври страните от Шенген да отворят въздушните си граници за България и Румъния, а през първата половина на 2012 г. - и сухопътните и морските граници.
На този етап против е единствено Холандия, чието правителство е заложник на крайнодясната националистическа партия на Герд Вилдерс. Но аз съм убеден, че след като имаме подкрепата на Германия и Франция, Холандия също ще промени своята позиция.

- В Европейския парламент преди месец беше дискутиран проекто-докладът за промяна на правилата за избор на евродепутати. Едно от предложенията е създаването на общоевропейски листи, за които да могат да гласуват всички граждани на ЕС. Това не е ли малко екзотично?
- Аз лично съм голям привърженик на тази идея, която някои наистина смятат за все още екзотична. Става дума за листи, с които да се избират не кандидатите на някоя национална партия, а кандидати на партиите в европарламента – ЕНП, АЛДЕ, европейските социалисти, зелените. Подобни листи биха помогнали за откъсването по време на предизборните кампании на националната проблематика от общоевропейската и за по-широк поглед върху ЕС.
На този етап става дума за една малка стъпка, за един своеобразен тест в тази посока – 25 европейски депутати да бъдат избирани с общоевропейска листа. Аз бих отишъл и по-нататък – защо да не бъдат избирани по този начин и президентът на ЕС, и председателят на Европарламента? Това вероятно би обърнало и тенденцията към спад на желанието за участие в евроизбори.
За момента това предложение не намира нужното мнозинство в Европейския парламент, но се надявам през септември ситуацията да се промени след внасянето на някои промени в текста.

- Някои казват: България е от онези страни, които не създават проблеми на другите, и затова никой не се вълнува много за тях. Гърция създава проблеми и ЕС й помага. Така ли е?
- Това, което казвате, беше своеобразен акцент в една неотдавнашна публикация на „Зюддойче цайтунг“, озаглавен: “Да се учиш от България“. В тази публикация се дава много висока оценка на финансовата политика, провеждана от ГЕРБ и министър Симеон Дянков, и се посочва, че „България е точно обратното на съседната й Гърция, която дълги години лъга ЕС и която заради харченето на средства въвлече цялата еврозона в бъркотия“.
Някои българи сигурно имат основание да си задават подобен въпрос, но това не значи, че е съвсем така. Аз съм докладчик на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент за новата финансова рамка 2014-2020 г. Това е един много добър за България бюджет, като се дава сметка, че ние тръгваме от много ниско жизнено равнище и имаме много да наваксваме. Затова и европейската солидарност спрямо нас е най-висока и ние – ако бюджетът бъде приет в този му вид – получаваме пропорционално най-много от бюджета на Европейския съюз.
Не сме пренебрегнати и не сме незабелязани заради това, че си вършим съвестно работата. Усилията ни ще бъдат подобаващо възнаградени. А факт е също така, че през последните две години доверието към България неизменно расте.

- През миналата седмица едно ваше запитване до еврокомисаря по конкуренцията Нели Крус бе отразено със заглавия като "ЕС ще санкционира България заради надутите мобилни цени". Как всъщност стои въпросът?
- Няма никаква заплаха от санкции, поне до края на 2012 г. Става дума за сравнително високите цени на разговорите между абонатите на отделните мобилни оператори – следствие от тарифите за взаимна свързаност (терминиране).
През юли 2010 г. Комисията за регулиране на съобщенията намали тези тарифи до 6,64 евроцента за минута, но към януари 2011 г. тяхното средно европейско ниво е 4,91 евроцента на минута и продължава да намалява.
Затова в момента в България се прави секторен анализ на пазара, който трябва да види каква е конкурентната среда и дали има нужда от намеса на регулаторния орган.
Крайната цел е да се намалят тарифите за терминиране и аз вярвам, че тя ще бъде постигната, което е изцяло от полза на абонатите в България.

Прочети цялата новина

Свързани новини: