Март
2025
08/07/11 16:53
(http://www.klassa.bg/)

Годината, в която гражданите губят доверие в правителствата

Както пише Толстой, „всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“.
Когато обаче става въпрос за страни, особено напоследък, нещастните имат доста допирни точки в нещастието си. От Фукушима до Атина и от Вашингтон до Вънчжоу в Китай колективният рефрен е, че правителството не си върши работата.
„2011-а ще бъде годината, в която гражданите ще загубят доверието в правителствата си“, казва Ричард Еделман, президент и главен изпълнителен директор на Edelman, най-голямата независима компания за връзки с обществеността в света.
За изминалото десетилетие Edelman е провела глобално проучване за това, в кои институции гражданите имат доверие и кои са изпаднали в немилост. През 2010 г. злодеите бяха в частния сектор – от BP до Toyota и Goldman Sachs, корпорациите и техните изпълнителни директори се държаха непростимо зле.
Тази година обаче Еделман твърди, че вече губим доверие в държавата: „От суверенната дългова криза в Европа до отговора на властите на земетресението в Япония, катастрофата с високоскоростния влак в Китай и драмата с тавана на американския държавен дълг, хората по света започват да губят доверие в своите правителства.“ Дори Арабската пролет беше екстремен израз на същия срив в доверието на хората към онези, които ги управляват.
Паралелите обаче свършват дотук. Около кухненските маси, във Фейсбук и по кафенетата много от нас, на много места, говорят как копнеят да изритат злодеите. Но реакциите на този гневен импулс са много различни. И един от въпросите, които занимават света днес, е кога и как личният ни гняв може да се трансформира в публични действия и под каква форма трябва да се излее.
Един възможен отговор ни предлага българският политолог Иван Кръстев, който изследва устойчивостта на авторитарните режими през 21-ви век. За да разбере как тези режими продължават да господстват и как се трансформират, Кръстев се обръща към теорията на икономиста Албърт Хиршман, роден в Берлин през 1915 г. и един от великите мислители на Америка.

Две възможни реакции

Пред 1970 г. Хиршман, който тогава преподава в Харвардския университет, публикува наблюденията си върху начина, по който хората реагират на падението на фирми, организации и държави. Според него възможните реакции са две. Първата е бягство – спират да пазаруват в магазина, напускат работа, емигрират от страната, а втората е гласността – говорят с мениджъра, оплакват се на шефа или се присъединяват към опозицията.
За Кръстев тази динамика между бягството и протеста е ключът към разбирането на т.нар. от него перверзна (парадоксална) стабилност на Владимир Путин на кормилото на Русия. Според Кръстев въпреки цялата ритуална показност на „мачизма“ Путиновата версия на авторитаризма е „вегетарианска“.
„Истината е, че повечето руснаци днес са по-свободни, отколкото когато и да било в историята си“, пише Кръстев в есе, публикувано тази пролет. Той обаче твърди, че именно този „удобен за потребителя“ характер на авторитаризма на Путин носи стабилност на Русия. Именно поради това сравнително пропускливата диктатура в Русия успешно окуражава хората, които най-силно не харесват режима и които са с най-сериозен капацитет да му се противопоставят, да напуснат страната. Те избират бягството пред протеста и резултатът е смъртта на политическата опозиция: „Напускането на страната, в която живеят, е по-лесно от опитите да бъде реформирана.“
Затова и днес китайците намират малко достойни за имитация неща в Русия. В това число и степента на авторитаризъм: китайският вариант е по-суровият, при който дисидентите се хвърлят в затвора, а не се насърчават да напуснат страната. Китай налага цензура на интернет, вместо да остави интелигенцията свободна, но да я пренебрегва.
Възгледите на Кръстев предлагат една противоестествена възможност, а именно, че по-хлабавият авторитарен режим на Путин, макар да не налага толкова ефективно управление, както по-строгата китайска версия, може всъщност да се окаже по-издръжлив. Неотдавнашните изблици на обществен гняв в Китай след катастрофата на високоскоростния влак са един от първите сигнали за засилването на броженията.
Хиршман създава теорията си за бягството и протеста в Съединените щати и според нея бягството е придобило „необичайно привилегирован статут в американската политическа традиция“. Това отчасти се дължи на факта, че населението на Съединените щати се състои от хора, които са напуснали страните си и от техните наследници – емигранти, които са избрали да напуснат родината си, вместо да я реформират. Това се дължи и на факта, че през голяма част от американската история е било възможно човек да напусне в рамките на самата страна, докато границата на населените райони в САЩ постоянно се е измествала все по на запад.
За американците това вътрешно бягство вече е невъзможно. Каквото и да си мислите за политическата програма на движението „Чаено парти“ или за неговите богати поддръжници и медиите, които също го подкрепят, в основата си то е пламенно движение, тръгнало от самия гневен и ангажиран с проблемите на страната си народ, който е избрал гласността пред напускането или апатията.

Американски импулс

Но когато се заслушате в това, което искат тези хора, ще решите, че Хиршман въпреки всичко е бил прав, че американците обичат да бягат. Ангажираните граждани от движението „Чаено парти“ не се опитват да реформират правителството, а по-скоро да се отърват от него, т.е. да прибегнат до единствената форма на бягство, когато вече няма къде по на запад да отидат и когато вече живеят в най-хубавата страна на света.
В този импулс има нещо особено американско, което и Хиршман е усетил. Но то може би се корени и в теорията за това, как да се реформира правителство, която през последните десетилетия беше популярна и на двата бряга на Атлантическия океан. Това е идеята, че създаването на конкурентоспособни, управлявани от частния сектор, алтернативи на публичния сектор е добър начин да се принуди държавата да подобри функционирането си. Движението на независимите обществени училища в Съединените щати е един такъв пример. Подкрепата на премиера на Великобритания Дейвид Камерън за програмата „Голямо общество“ е друг пример.
Двадесет и първи век е епохата на масовите пътувания, отворените граници, мигновената комуникация и богатия гражданин потребител. Руските олигарси не са единствените, които могат да си тръгнат – много от нас също могат. Не е чудно, че все по-често се съмняваме в своите правителства. Но в тази епоха на бягство има ли голям шанс да ги реформираме?
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки

новините от вчера Новините от вчера
новините от днес Новините от днес

Търсене


Архив

ПоВтСрЧеПеСъНе
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване