Градим икономика, базирана на чужди знания

Българският бизнес почти не се интересува от изследвания и развой, влага символични средства в наука и разчита на внос на чуждестранни знания и технологии. През последните 20 години не е създадена нито една българска транснационална компания, която чрез своите звена да е лидер в определени пазарни сектори. Чуждестранните компании разглеждат страната ни като площадка за пазарна реализация на своите продукти и не изграждат у нас филиали на изследователските си центрове.
Като положителен пример от близкото минало за наш принос в пробивните технологии може да бъде посочен българският метод за леене с противоналягане "Балевски-Димов", който се използва и сега. Намалява родният изследователски, научно-приложен и внедрителски потенциал. По данни на Федерацията на научно-техническите съюзи през последното десетилетие фирмите в България са инвестирали между 0,09% и 0,15 % от брутния вътрешен продукт в научноизследователска и развойна дейност. За Европейския съюз тези стойности са между 1,15 % и 1,25 %. При почти еднакъв брой високотехнологични предприятия в България и във Финландия например у нас се произвежда 38,4 пъти по-малко добавена стойност. Високотехнологичните предприятия в скандинавската държава имат почти 68 пъти по-висок оборот от нашите.
Фактът, че българските фирми (в абсолютна стойност) инвестират около сто пъти по-малко в научноизследователска и развойна дейност от фирмите във Финландия, означава, че големите предприятия в България - най-често собственост на чужди инвеститори, не влагат пари за наука и развой в страната ни. Това е и показател, че структурата на сектора на малките и средните производствени предприятия е качествено различна в сравнение с развитите страни в Европейския съюз.
Клаузи за развитие на изследователска дейност у нас липсват в приватизационните договори при продажба на големите предприятия. Все още силната ни фармация разчита предимно на външно разработени продукти и субстанции. В същото време няколко изследователски лаборатории от БАН и университетите имат сериозни постижения и могат да поемат значителна част от необходимата развойна дейност.
Макроикономическата среда, институционалната и законодателната рамка, както и микроикономическата среда не създават необходимите условия за развитие на високотехнологично производство в България. Тази неблагоприятна тенденция позиционира страната ни в сектори с ниска добавена стойност, а това обрича населението на нисък жизнен стандарт. Установеният у нас пазарен модел не стимулира фирмите да влагат собствен ресурс в иновации. Наложително е въвеждането на нови финансови инструменти за ускоряване на технологичните иновации. Специализирани фондове могат да създадат благоприятни възможности за функциониране на нови високотехнологични фирми, включително от университетите и изследователските организации. Работещите на пазарен принцип венчърни фондове също играят огромна роля при разработването и приложението на новите технологии и иновации. През последните десетилетия в страната са се установили сектори, зависими от природни ресурси и евтина работна ръка. Ако чрез енергийни действия не се създаде корпоративна наука и не се затвори цикълът "изследване-внедряване", в страната ни ще се изгради икономика, базирана изцяло на чужди знания. Затова е необходимо създаване на научен съвет към премиера или президента, който да осъществява цялостна координация между науката,технологиите и икономиката. Според него между българската фундаментална наука и нейната пазарна реализация има огромна празнина. Отсъства реален партньор, който да осъществи трансмисията от БАН и университетите към пазара, комерсиализирайки научно-приложните резултати.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: