Три сценария за Гърция след новото “цунами”

Притиснато до стената, тъй като все още не са приключили преговорите, които води във връзка с новия заем и меморандума, правителството в Атина обсъжда три сценария за последиците от новото “цунами” на международната криза върху гръцката икономика.

Всичко вече зависи само от вън, казват компетентни представители, обяснявайки, че Гърция вече е поставена в ъгъла и че развитието на кризата и решимостта, а не намесата на европейските ръководители и институции, ще определят последиците за Гърция. В тази насока дори и да се случи “най-добрият” сценарий за страната, мерките за икономии и надзорът върху нея ще бъдат още по-сурови и продължителни.

Все пак, икономическият екип на кабинета Папандреу държи в свои ръце шанса да не позволи да бъде изложен на риск следващият транш от досегашните заеми, който страната очаква да получи през септември, както и новият заем, договорен с партньорите от еврозоната на срещата на 21 юли.

Финансовият министър Евангелос Венизелос побърза да успокои, че финансовите нужди на Гърция за следващите месеци са осигурени, но поясни, че и “ние трябва да си свършим работата”.

Нерешените вътрешни проблеми са много. След една “мини лятна почивка”, кабинетът ще трябва да затвори много “дупки” в бюджета, да стартира приватизациите, да изработи единна щатна таблица за заплатите на държавните служители и да извърши промени в държавния сектор. Представители на кредиторите от ЕС и МВФ пристигат в Атина на 22 август и се очаква да поискат промени и в други сектори.

Наред с това нащрек са и представителите, участващи в преговорите за новия заем. Според компетентни източници от ЕС три са възможните сценарии, които се очертават във връзка с последствията от кризата върху гръцката икономика.

Първият - “лошият” сценарий е ако кризата се разрасне и предизвика ефекта на доминото върху пазарите и икономиките. Европейските ръководители затвориха парламентите и излязоха във ваканция, преди да вземат решения във връзка с Европейския фонд за финансова стабилност, които сега трябва да бъдат ускорени, тъй като се изказват опасения за разпадане на еврото и за връщане на страните от еврозоната към националните им валути.

Според втория по-малко песимистичен сценарий е възможно кризата да не се разрасне, да бъдат извършени нови интервенции в следващите дни и да бъдат взети решения, които обаче отново да не бъдат реализирани много бързо. Да бъде забавено одобряването от парламентите на новата рамка на Европейския фонд за финансова стабилност, да закъснеят решенията за размяна на облигации в Гърция или частните кредитори да отстъпят заради страх, че тази мярка може да засегне и други държави…

Тогава Гърция ще трябва да се задоволи със заемите от стария механизъм за подкрепа в размер на 110 млрд. евро и през септември да получи следващия шести транш, но в него да не се включат всички страни. Например, Италия да не предостави своя дял, а МВФ да бъде принуден да заобокили своя устав, за да участва в транша.

Третият “добър” сценарий е да бъде ускорено взимането на важните решения за приемането на Европейския фонд за финансова стабилност, на еврооблигациите и на един план Маршал за постигане на реална икономическа и финансова интеграция.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: