Не разчитайте на Китай отново да спасява света

Китай все още се възстановява от махмурлука след пира на разходите от 2008 г. и вероятно ще се въздържи от нов подобен пакет със стимули. Отрезвяването му обаче ще лиши глобалната икономика от един от най-сигурните предпазни стълбове по пътя й към ръба на пропастта.
Само преди две седмици икономистите очакваха поне още едно повишение на лихвите от Китайската народна банка през тази година, тъй като инфлацията се задържа висока. Тя не се промени – данните от вторник показват, че инфлацията е ударила нов тригодишен рекорд от 6,5% през юли.
Влошаващите се перспективи пред глобалната икономика обаче подтикнаха много анализатори да прогнозират, че Китай вероятно ще задържи малко топката. Капиталовите пазари в Азия се сринаха във вторник, след като инвеститорите се паникьосаха заради заплахата от нова рецесия в САЩ и задълбочаването на дълговата криза в Европа.

Несъмнена мощ

„Сега е времето Пекин да обяви на целия свят, че ще се опита отново да стимулира вътрешното търсене“, посочва Тан Юнфъй от Founder Securities в Берлин.
Китайската фискална мощ е несъмнена. С $3,2 трлн. в резерв и нисък публичен дълг Китай може да си позволи да увеличи разходите, но вторичният ефект ще е ръст на инфлацията, а цените вече се повишават с тревожно темпо.
Пекин е особено чувствителен към инфлацията заради непрестанното покачване на цените, което подклажда обществено недоволство и може да навлече проблеми на комунистическата партия.
Освен това резултатите от последния пакет със стимули през 2008 г. не се ограничиха с леко главоболие. Пекин окуражи банките да отпускат кредитиране за правителствени проекти, като строеж и ремонт на жп инфраструктура, летища и пътища. Някои от кредитите обаче се влошиха и в момента една от най-големите опасности за китайския ръст е вероятността някоя местна администрации да обяви неплатежоспособност.
Задълженията на местните правителства са близо 27% от годишното производство на Китай, така че, ако държавата бъде принудена да разчисти проблемните заеми, дълбоките й джобове ще се изпразнят.
Това означава, че Китай най-вероятно ще разчита на по-умерени мерки, ако икономическите перспективи се влошат. Възможните стъпки включват понижаване на данъците за малките и средните предприятия, увеличаване на инвестициите за улесняване на достъпа до жилища, промяна на правилата за кредитиране на банките, за да пренасочат повече пари към по-малките компании, и понижаване на лихвените проценти.
„Все още попиваме ликвидността, която ни наводни през 2008 г., посочва Ю Сюцзюн, местен директор на китайския банков регулатор в провинция Цзянсу. Не е реалистично да се надяваме, че Китай и този път ще се втурне да спасява глобалната икономика.“
През 2008 г., когато банкрутът на Lehman Brothers потопи финансовите пазари и глобалната икономика в дълбока криза, Китай бе сред първите, които въведоха мащабна стимулираща програма и наля 4 трлн. юана в икономиката.
Местните правителства теглеха значителни заеми от банките, за да покрият своя дял от стимулите. Така дългът се разду до близо 10,7 трлн. юана. Някои икономисти изчисляват, че поне една четвърт от тези заеми в крайна сметка ще бъдат просрочени.
Бумът на разходите помогна на Китай да застане начело на икономическото възстановяване, което започна през 2009 г. Ако обаче му се наложи отново да помисли за тази функция, банките може да се поколебаят дали да отпускат кредити за правителствени инвестиционни проекти след раздухването на въпроса с проблемните заеми, предполага Винсънт Чан от Credit Suisse в Хонконг. Той предупреждава, че цените на имотите вече са доста високи, така че правителството трябва да внимава да не прекалява със стимулите.
„Китай може отново да стане сигурно убежище, както в края на 2008 г., но този път способността му да разчита на стария модел „кредити за инвестиции“ ще бъде възпрепятствана от различни пречки, посочва Чан. Инвеститорите не бива да очакват в скоро време повторение на пазарния поход на Китай от 2009 г.“
В момента инвестициите генерират почти половината от БВП на страната, с 41% повече от 2008 г., когато Пекин повиши разходите заради олимпийските игри. В десетилетието преди това съотношението на инвестициите към БВП се движеше около умереното средно ниво от 36%.
Тин Лу от Bank of America-Merrill Lynch в Хонконг заяви, че ако САЩ потънат в нова рецесия, Китай може да отговори със заделяне на повече финансиране за строеж на жилища или инфраструктура. „Не мисля, че ще се решат на голяма инвестиционна програма като тази през 2008 г.“, посочва Лу.
Това предполага, че централната банка ще има най-тежката задача, ако условията се влошат.

Годишен ръст над 9%

Според Тан от Founder Securities е тревожно, че Китайската народна банка продължава да настоява, че инфлацията, а не растежът, е най-голямата заплаха за икономиката. „Ако Пекин не промени тона на политиката си до края на тази година, може да стане твърде късно“, предупреди той.
Други икономисти обаче твърдят, че икономиката на Китай продължава да расте с годишен темп от над 9% и все повече се отдалечава от зависимостта си от износа за САЩ и Европа в сравнение с преди няколко години.
„На фона на тресящите се от страх глобални пазари последното нещо, от което се нуждаем, е паника“, казва Цзо Чуанчан от Академията за макроикономически изследвания към китайската Агенция за икономическо планиране. Според Цзо Пекин няма да бърза да обявява разхлабване на политиката.
Бен Симпфъндорфър, управителен директор на Silk Road Associates в Пекин, посочва, че китайската икономика изглежда доста по-различно, отколкото през 2008 г. Инфлационните очаквания са по-високи, поради което за Китайската народна банка ще е по-рисково да разчита на повишенията на лихвите. Освен това жилищният пазар е здрав, а държавните компании поддържат силните си инвестиции. Според него няма очевидни сигнали за драматичен и тревожен спад, които да налагат мощен отговор от страна на Пекин. „На този етап мисля, че всякакво разхлабване на политиката би било опасно“, заключава той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: