Приоритети и цели на "Европа 2020" и доколко ги постига България

Последната фаза от Лисабонската стратегия съвпадна с влизането в сила на Договора от Лисабон и с драматичната икономическа и финансова криза.
В тази връзка ЕС предприе действия както на ниво вътрешна политика на държавите членки, така и на международната сцена с цел да повиши нивото на съгласуваност, за да се справи с кризисната ситуация и постепенно да оттегли извънредните мерки, без да застрашава икономическото възстановяване.
„Европа 2020“ беше въведена преди повече от година от Европейската комисия с цел да помогне за икономическото и социалното възстановяване на държавите членки, пострадали от кризата. Оттогава всяка страна разработи национални политики в съответствие с фокуса на стратегическите цели върху трите основни стълба: разумен, устойчив и всеобхватен ръст.
Трите основни приоритета и петте цели, очертани по-долу, трябва да съживят икономиката и да помогнат за постигане на „разумен, устойчив и единен“ ръст въз основа на по-добро съгласуване на националните и европейските политики.
„Европа 2020“ определя пет цели: заетост на 75% от хората на възраст между 20 и 64 години; 3% от БВП на ЕС трябва да се инвестират за научни изследвания и разработки; целите „20/20/20“ за климата и енергетиката трябва да се изпълнят (включително да се повиши темпът на редуциране на въглеродните емисии с 30%, ако условията позволяват); процентът отпаднали от училище трябва да падне под 10%, като поне 40% от младите хора трябва да завършат университет; броят на застрашените от бедност трябва да намалее с 20 млн. души.
Това са важни цели, които касаят всички членки на ЕС и ще начертаят по-ясна пътека към бъдещите им цели. Статистическите данни на ЕК за изпълнението на целите на Лисабонската стратегия ясно показват кои страни са поели в правилната посока и кои все още са затруднени да постигнат задоволително ниво на развитие.
В класацията на ЕК за 2010 г. България е на последно място с общ резултат от 3,77. Всеки път когато анализирам тази статистика, си задавам един въпрос. Защо страната, която е наследник на първата цивилизация в Европа, е на последно място днес? От няколко години работя в тази страна и както винаги съм казвал, подкрепял съм и подкрепям България, която поради природните си и човешки ресурси има уникален потенциал. Дали проблемът не са финансовите ресурси? Или пък икономическата криза? Това ли са причините, поради които страната бави прилагането на истински устойчиви стратегии за развитие? Не мисля.
България несъмнено разполага с богати финансови ресурси и високо ниво на професионализъм, които напълно могат да гарантират прилагането на проектите и инициативите по пътя към възхода. Вече не е необходимо да се разработват нови стратегии, а само да се приложат вече съществуващите. „Европа 2020“ е документ за ангажимент и предлага редица изключително важни цели, чието изпълнение е много важно, за да може България да играе ролята, която заслужава.
Вярвам, че ако културното наследство се цени повече и подходът към него е по-внимателен, ще се превърне в идеален инструмент, чрез който българите да се възползват от възможността за развитие. Това не означава да обръщат твърде голямо внимание и да заделят твърде много ресурси за културата, а по-скоро да осъзнаят по-добре собствените си културни ресурси и да защитават собствените си културни ценности в икономическите и социалните си действия и в ежедневието си. Този подход вече се използва от години в много държави и е повлиял силно на успеха и развитието им, а през последните две десетилетия беше основен елемент в принципите на устойчиво развитие, популяризирани от ЕС. И мисля, че това не е просто философска теория, а много практичен и действен подход.
Нека дам само един пример. В контекста на социалната интеграция независимо от достъпа до голямо количество финансови ресурси България и Румъния са последните страни в ЕС по усвояване на средствата. В Италия например, а също и в Испания въпреки продължителните и многобройни проблеми бяха приложени конкретни социални политики, които да подобрят социалната интеграция на хората в неравностойно положение, а в момента много компании превърнаха нещо, което доскоро се възприемаше като проблем, във възможност за бизнеса и развитието. Много италиански компании работят за социалната интеграция на хора в неравностойно положение, чиято работа води до устойчив и доходоносен бизнес. Време е и България да се събуди и да тръгне по този път.

Прочети цялата новина

Свързани новини: